Съботен ден. Рано сутринта или по-скоро за мен е разно, тъй като часът е 12. Събуждам се с ужасно главоболие, както и очаквах. Не, не съм излизала снощи на дискотека, нито съм била до късно с приятели. Прекарах петъчната вечер в безцелни разходки, но не из пъстрите градини на парка, а в доста разнообразните и пълни с тонове информация сайтове. Легнах си в 4 часа, и, въпреки 8-часовия сън, се чувствам като ударена от куката на огромен кран точно в слепоочието и след това прегазена от валяк в областта на главата. Може би, ако мониторът ми не беше 6-годишно, 17-инчово произведение на техниката, очите ми нямаше да са светофари, но съм на мнението, че ничий мозък не би издържал на напрежението 6 часа да се взира в малка светеща кутийка, пък била тя тип LSD или Borderless, без да “даде на късо”.
Денят все още е събота, но часът вече е 12 и 30. Аз все още лежа в леглото си и, взирайки се в тавана, погледът ми е привлечен от малка дървена лавица, на която, безпомощни и прашни, неугледно подред ...