Мери искала да сформира курс за личностно развитие, но задачата ù се струвала трудоемка (имала си друга работа, трябвало да направи описание на курса, да му измисли име, да намери учебно заведение за представянето му), затова все отлагала. Един ден, както си работела на бюрото, я осенила мисълта да отиде до едно определено учебно заведение, просто ей така. Любопитството ù надделяло и тя решила да последва своето хрумване. Взела такси и отишла. Прекачила прага на сградата и се попитала сега какво да прави. Погледът ù се насочил към вътрешния телефонен указател. Били изброени различни факултети. Откроил се „Човешки взаимоотношения”. Отишла точно там. Влязла в кабинета на секретарката, но там нямало никой. Надникнала в съседната стая. На бюрото седял мъж. Оказало се, че това е ръководителят на факултета. Попитал я дали може да ù помогне с нещо. Без да се замисли, Мери му  отговорила, че е дошла тук, за да преподава курс за личностно развитие. Той я погледнал с вторачен поглед и ù казал, че търси човек за такъв курс под дърво и камък, и то от доста време. Казал ù да напише кратка анотация на курса си. Днес бил последният ден за подаване на заявление. Тя го сторила. Това, което ù се струвало като трудоемка задача, отнемаща месеци, се случило за дванадесет минути. Ръководителят желаел нещо, Мери също, и вселената ги събрала. Този курс се оказал повратен момент в нейния живот. Практиката ù се оказала толкова позитивна, а тя се чувствала толкова на мястото си, че решила да напусне работата си и да последва призванието си - да бъде педагог и писател.

Поука - ние непрекъснато сме насочвани от една тайнствена сила и когато си позволим да бъдем водени от нея, се случват чудеса.