14.01.2007 г., 21:16 ч.

Искам 

  Есета
2841 0 2
2 мин за четене

Искам да те мразя... Искам да те ненавиждам от дъното на душата си... Искам да забравя всяка секунда прекарана с теб... Всеки твои поглед, всяка твоя усмивка, всеки допир, всяка целувка.. Искам да изтрия от тялото си белезите, които ми оставиха твоите ръце... Искам гласът ти да не звучи вече в съзнанието ми, искам умът ми да изтрие лицето и усмивката ти... Усмивката, която разтопяваше всичко в мен... Искам да залича всеки спомен, да изгоря всяко нещо, което ми напомня за теб, да премахна всяка твоя снимка и да забравя всеки разговор, който сме провели заедно... Искам да забравя първата ни среща... Не! Искам да върна времето назад и изобщо да не се срещам с теб, да не те поглеждам, да не те докосвам, да не те целувам... Да не те обичам!
Искам да намеря начин да те изтръгна от миналото си, от настоящето си, от бъдещето си... Искам да те няма - да изчезнеш безследно от съзнанието и сърцето ми... Искам да не те виждам повече, да не чувам вече името ти, да не си спомням за очите ти... Очите, които ме гледаха толкова влюбено... Искам да крещя, да чупя и да псувам от мъка и от ярост, защото те изгубих и няма да те върна повече...
Искам да избода очите на момичето, с което си сега... Да оскубя косите й, да съдера дрехите й... Да я съборя на земята и над жалното й лице да кажа, че си само мой! Да се обърна гордо, да те хвана за ръка и двамата заедно да тръгнем нанякъде - далеч от всичко и всички - само ние двамата и нашата любов... Но не! Аз не искам това!
Искам да те унищожа, да те съсипя, да те убия, както ти уби мен и способността ми да обичам пак... Искам да страдаш, да се гърчиш на пода от мъка и болка... Да нямаш сили да се изправиш след тежкия удар, който ще ти нанеса... Да ме молиш за прошка и пощада, а аз да се изсмея в лицето ти, както ти се изсмя в мойто..И да продължавам да те тъпча,докато не те убия!
Искам да ме запомниш за цял живот... Искам да съм в твоето минало, в твоето настояще и в твоето бъдеще... Искам да се сещаш за мен всеки ден... А като се сетиш да те боли... Така да те заболи, че да не можеш да си вземеш въздух от болка... Искам да усещаш как сърцето вътре в теб се разпада малко по малко... Как с всяка мисъл за мен още едно парченце се отронва, докато останеш с един камък наместо сърце... Студен камък, който не може да чувства нищо! И жсичко благодарение на мен!
Боже, толко ли е трудно да те унищожа, да те изтръгна, да те убия? Да, трудно е, и даже непосилно, защото унищожа ли те - унищожавам любовта; изтръгна ли те - изтръгвам сърцето си; убия ли те - убивам себе си!


 

 

 

 

 

© Любомира Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сложи го в есетата.
    Хубаво е, не спирай да искаш!
    Поздрави!
  • леле, колко много чувства и объркани желания! и аз съм чувствала подобни неща и се надявам да не се е случвало на много хора, защото наистина много боли...
    но не е стихотворение, както е категоризирано...
Предложения
: ??:??