26.07.2005 г., 22:53 ч.

Искам децата ми да живеят щастливо 

  Есета
2265 0 1
2 мин за четене
Искам децата ми да живеят щастливо, а от кого зависи това - най-напред от мен, а после и от самите тях.Далеч съм от мисълта за приказното царство, в което като принцове и принцеси ще бъдат заобиколени единствено от безгрижие.Идеята не би била никак лоша, ако всичко беше така лесно..уви, не е.Искам да виждам децата си лъчезарни и весели, защото такива би трябвало да бъдат.Най-важното за мен обаче, е да ги науча да уважават себе си, да се борят и да вярват в качествата и възможностите си.Мисля, че това би било най-ценното, което бих могла да им дам, това е нещото, което би ги направило качествени хора.Искам да оценят краткостта на живота и да знаят,че всеки миг е скъп.Да живеят с хъс, да се борят.Няма смисъл да ги пазя от грешките и несполуките в живота им, нека сами съумеят да се предпазят от тях.Нека не се страхуват да посрещнат проблемите,нека не бягат от тях.Искам да бъдат хора с характер, да имат мечти, да преследвт цели.Най-важното, да знаят, че мислите им са като огледало, което отразява собствения им образ.Светът е различен в заисимост от начина, по който го възприемаме.Ако не виждаш, че животът е красив, то това означава, че нямаш сетивата за да го възприемеш като такъв.Това е моята формула за да се чувствам добре.Мисля, че е универсална.Измислена е много преди появата ми, аз просто съм се уверила,че действа, макар понякога да забравям това.Не бих желала децата ми да знаят какво искам от тях, нека те да го поискат от себе си, да изпитат нуждата да си бъдат полезни и да намерят начина да си помогнат.Никога не бих им натяквала какви трябва да станат, вярвам, че сами ще открият себе си и именно с това ще бъдат интересни на околните.Притеснявам се, че казаното би прозвучало твърде коравосърдечно за някой,който смята, че майчината обич е за това,за да се помага в най-трудните моменти, за да се чувсва близостта и топлотата.Аз също бих била щастлива, ако знам, че имам доверието на близките си. Не бих си позволила да ги лиша от обичта и грижата, от която се нуждае всеки, независимо от възрастта.Едното обаче не пречи на другото, напротив, това е едно от стъпалата, които водят към успеха.Аз самата живея с мисълта,че държа живота в собствените си ръце и това не ме прави самотна или изоствена на произвола.Знам,че има някой, който ме обича,знам, че има много хора, които заслужават обичта ми.Искам и децата ми да знаят това.В крайна сметка не е важно какъв път ще поемеш, важното е по пътя си да бъдеш щастлив!
 

© Тони Божинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напълно съм съгласна с написаното от теб, Тони. Вярвам, че всеки сам кове собствената си съдба и че никой друг, освен нас самите, не може да направи щастието или нещастието константи в нашия живот. Всеки човек трябва сам да намери верния за себе си път и да не се отклонява от него - само така би си гарантирал един изпълнен с щастие и любов живот.
Предложения
: ??:??