15.08.2007 г., 15:04

Искам ли да знам всичко?

2.7K 0 3
Един от въпросите, които всеки трябва да си зададе преди да тръгне на път към неизвестното и да предвиди грешките си преди да са станали.
Никой не може да промени пътя, който съдбата му е предначертала. Мястото, времето и обстоятелствата може да са различни, но основният път и краят, които са предначертани, не подлежат на промяна. Защо тогава да искам да знам съдбата си, като не мога да я променя? Поемайки знанието, бавно, но сигурно, хората, губим възможността да се учим от грешките си и продължаваме напред, без да сме се научили да поемаме последствията от тях. Вместо това бягаме от постъпките си, оставяйки всичко на времето. А то не чака, а продължава по течението, оставяйки ни на произвола на съдбата. Затова преди да поемем крачка напред, трябва да си спомним как сме поели предишната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Непрекъснато изследвам този проблем. Знам всичко за бъдещето си. Е, не всичко разбира се. Но в основни линии. И много интересно ми става, като се сбъдва. Още на 16 вече знаех какво ще ми се случи. Истината е, че има неща, които биха могли да се променят. Завииси...
  • Много хубаво пишеш!
  • Много добре!Кратко,но много синтезирано..Браво!

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...