Искам моето училище да е мястото, където вплитаме в едно знанията и забавлението. Искам всички ученици да идват с удоволствие и нетърпение в училище.
Искам учителите да се превърнат освен в наши наставници по пътя на живота и в наши най-близки приятели и примери за подражание.
 Надявам се да дойде времето, в което училището ще се превърне в наш втори дом не само на думи, а и в нашите сърца.
Искам всички да разберат, че училището не е само една сива сграда. То е храм, в  който всеки усъвършенства себе си и помага на околните. Всеки дава нещо от себе си и получава по нещо от другите. Училището е мястото, където трябва да се чувстваме защитени и на безопасно място и ако попаднем в беда да има някой, който да ни подаде ръка.
 Искам училището да е място, лишено от лицемерие, злоба, завист и омраза. То трябва да ни среща само с любовта, щастието и приятелството. Да бъде нашата отворена врата към необятния и така желан свят на възрастните.
 След като завърши, всеки си дава сметка колко силна е била всъщност любовта му към училищните години и му се иска те да се върнат. Но веднъж минали те вече са безвъзвратно загубени.
 През целия ни живот училището и времето, прекарано в класните стаи остават в сърцата ни и светлите спомени за отминалите дни греят нашите отегчени от живота души.
 Единственото, което искам е да изживея пълноценно времето си в училище, да дам всичко от себе си, за да оставя частица от мен зад сивите му стени така, както то оставя част от себе си завинаги в мен.