Много ми харесва по-горната мисъл на немския философ Лудвиг Фойербах. Човекът, който се стреми към философско осмисляне на света – той се старае на първо място да бъде истински човек. Той търси смисъла на живота, стреми се да обогатява света все повече и повече и полага усилия да даде максималното от себе си за доброто на този свят. Той не толкова обича да чете книги, колкото прилага това, което знае като мъдрост, в живота си.
Буквално преведено философия значи „любов към мъдростта“. А мъдростта е наличие на одухотворен ум, тя е способността да се отделя зърното от плявата и да се дава точна преценка на това кое е добро и кое зло, кое е полезно и кое вредно. Мъдрият човек знае, че е роден преди всичко да дава, а след това да получава… Той е наясно с факта, че животът ни е ценен с нашия принос за доброто на другите, с всеотдайността ни и със силния ни устрем да разгърнем потенциала си за благото на нашите ближни. Всеки човек е уникален и притежава специфични дарби и таланти, с които мож ...