15.02.2012 г., 19:47 ч.

Истинската любов е като вяра в призраците - всички са слушали за тях, но малцина са ги виждали 

  Есета » Любовни
3002 0 0
3 мин за четене

„Истинската любов е като вяра в призраците - всички са слушали за тях, но малцина са ги виждали”

 

Космосът е изпълнен с безброй звезди, планети, множество известни или не тела. В живота е същото – безброй ситуации, в които попадаме всеки ден, множество препятствия, с които се борим, емоции, които разкриват пред нас нови светове, а любовта... е Слънцето на житейския Космос.

Любовта е нещо, което е навсякъде около нас, приема различни образи, поставя големи бариери, но я има. Срещаме я в лицата на роднини и приятели, дори хора, за които не сме и подозирали. Случва се да минаваме покрай нея, а да не я забелязваме. Това е онази любов, която ни подкрепя, която е готова да ни помогне, безболезнената. Казвам безболезнена, нима в любовта може да има болка? Може, и то каква!

В ден, като всички други дни от ежедневието ти, се запознаваш с някого – казва ти „Здравей” и подава ръка, започвате да си говорите с часове, а темите преливат една в друга, смеете се, минава време... Докато в един момент не осъзнаеш, че нещо се променя, нещо се задвижва и знаеш, че това ще промени всичко, целия ти живот. Един миг! И от този миг нататък нищо вече няма да е същото, защото си се влюбил. В теб се е вселил онзи призрак, за когото всички са слушали, но малцина са онези, които наистина са го видели. И този някой за теб е всичко, защото съвсем несъзнателно е достигнал най-далечната граница - сърцето ти! И макар да знаеш, че всичко е загубено, колкото и да се опитваш, колкото и да се бориш, колкото и да се мъчиш да го изкараш от там, осъзнаваш, че си безсилен. Осъзнаваш, че връзката между ума и сърцето се е загубила и то надделява, а болката става все по-голяма! Приближил си се твърде близо до Слънцето и сега започваш да гориш, започваш да чувстваш, че си сам, като в бездна, и не можеш да се измъкнеш. Единствено гласът, приятелската прегръдка и усмивка на този човек те изкарват оттам за малко, но, уви, после отново се връщаш...

Любовта е нещо страшно – истинската... Изпълнена е с много болка и сълзи, но си заслужава! А как да разбереш, че е тя? Хората казват, че се разтреперваш само при мисълта за него - ВЯРНО Е; хората казват, че когато той страда - ти страдаш двойно - ВЯРНО Е; хората казват, че дори любовта ти да е безнадеждна, една негова усмивка може да изтрие всички лоши мигове от съзнанието ти - ВЯРНО Е; хората казват, че дори да го гледаш отдалеч, може да те накара да се усмихнеш, въпреки че не си с него - ВЯРНО Е. А най-вярното е, че би направила всичко, само за да знаеш, че е щастлив, независимо, че ти страдаш. Това означава, че обичта ти е истинска и това е човекът, който може да превърне целия ти живот в най-прекрасното и чисто нещо на света!

Но защо тогава всички я търсят, всички я преследват, всички я чакат с нетърпение, защо, след като има толкова болка и страдания? Защото любовта е тази, която те облива като горещ душ рано сутрин и същевременно те кара да настръхнеш, тази, която ти позволява да видиш и невидимото. Защото за любовта правила и граници не съществуват, за нея няма възраст. Ако е споделена – прекрасно, усещането ще е още по-невероятно, но макар да е била несподелена - ТЯ е онова чувство, което те променя завинаги! И дори след време да успееш да я превъзмогнеш, там в сърцето ти, винаги си остава едно специално място – единствено и само негово...

© Изабел Чальовска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??