12.07.2013 г., 23:04

Истинското съкровище

2.9K 1 0
1 мин за четене

Не всички хора еднакво разбират смисъла на живота и човешкото щастие. Някои трупат богатство, единствена цел за тях е постигането на голямо материално благополучие. Често  се случва така, че хората  насочват всичките си усилия, жертват  понякога дори и съвестта си, за да осъществят своята мечта.

 

Според мен истинското съкровище за всеки човек е щастието в семейството. Любовта между родители и деца, взаимна обич между братя и сестри. За нас, българите, домът, семейството и родът са изиграли решаваща роля за оцеляването на народния дух през безкрайните  години на турското робство. Топлината, получена в родния дом, съгрята от любов и уважение, не угасва в сърцето на човека през целия му живот. Тази топлина поддържа вечния огън на човешкото съществуване.

 

Героите в повестта "Гераците" преживяват същинско превъплъщение, когато всеки по своя начин  прегазва ценностите на своето семейство. Те смятат, че истинското съкровище за човека са парите и собствеността. Именно затова синовете  на стария Герак престават да зачитат родовите традиции и всеки тръгва по своя път. Прекъсването на родовите контакти между  близките хора ги превръща  в озлобени и деградирали  личности, които не проявяват никакво съчувствие  към своите роднини. Напротив, те стават жестоки и безмилостни към тях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дена Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...