ИВАН КРУМОВ – ОТЯВЛЕНИЯТ РЕФОРМАТОР

на Съюза на слепите в България

 За него има квалификации като: „бонвиван” и „турист”,  „номенклатурчик” и „сталинист”. На мен пък ми се струва, че той беше сякаш най-смелият и радикален реформатор на Съюза на слепите в България през годините на прехода. Той се опита да направи това сдружение в модерна правозащитна организация, издържаща се посредством разработването и защита на проекти пред български и чуждестранни донори. Иван Крумов завари ССБ почти превърнат в производствена фирма, загърбил поради това в голяма степен важни свои приоритети, посочени в неговия устав. Без колебание и без бавене той отдели производствено-стопанската дейност в самостоятелен юридически субект и го хариза светкавично на ексвеликия депутат д-р Петър Стайков, за да трупа последният черни точки и всякакви негативи от този непосилен за него мениджмънт. Не се изкуши и за миг като колегите си Янаки Градев, Иван Ганев и Васил Долапчиев да се прави и на генерален директор, въпреки икономическото си образование, въпреки многото бонуси, придружаващи тази свръхатрактивна позиция.

През месец декември тази година Иван Крумов    навършва една доста кръгла годишнина. Тогава негови близки, колеги по работа и съдба, приятели и съмишленици ще го поздравят по случай 75-годишния му юбилей. Той е роден на 19 декември 1934 г. в плевенското село Подем. Основното си образование завършва в родното си село, а средно - в Първа мъжка гимназия „Александър II" - Плевен. Иван Крумов продължава обучението си във ВИИ „Карл Маркс" - София (сега Университет за национално и световно стопанство) по специалността финанси и кредит, където успешно се дипломира.

След приключване на висшето си образование започва работа като финансов ревизор в  Плевен. От 1963 до 1970 г. Иван Крумов е на работа като платен секретар на Общинския комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в с. Подем. Едва само на 36 години, още не напуснал младежката възраст, е пенсиониран поради силно влошено зрение в резултат на прогресиращата пигментна дегенерация (кокоша слепота). И през същата тази съдбоносна 1970-а година става и член на Съюза на слепите в България (ССБ).

Но само след една година наново почва работа като платен партиен работник и този път равнището е доста по-високо - в организацията на БКП  на плевенския Окръжен кооперативен съюз. А от 1977 до 1985 г. Той е председател на Контролния съвет на същия кооперативен съюз и ръководител на контролния му блок.

Почти цели три десетилетия Иван Крумов участва активно в работата на централните ръководни органи на Съюза на слепите в България.

На VII конгрес на ССБ, състоял се през 1976 г, е избран за член на Централния съвет, а през 1977 г. и за член на неговото Бюро. На VIII и IX конгреси е преизбиран за член на тези два управителни органа. На X извънреден конгрес на ССБ Иван Крумов е избран за председател на ССБ, на XI (1994 г.) е преизбран на този пост.

От 1 януари 1986 г. до 18 май 1990 г. Иван Крумов е директор на ПП „Успех" - Плевен. През този период според него числеността на персонала в предприятието нараства няколкократно, разкриват се и два производствени филиала в градовете   Долни   Дъбник   и   Враца.   В  предприятието се внедрява електронизирана линия за производство на шлаух на много високо технологично равнище. Построява се и образцово обзаведено Работническо общежитие.

През пролетта на бурната 1990-та, след Спас Карафезов, Янаки Градев и Недко Недев, Иван Крумов е сполетян от вот на недоверие от „подопечния" му трудов колектив. Но за разлика от споменатите трима, съдбата към него е страхотно благосклонна и иронична, и през месец май тя го издърпва на най-високата ССБ-властова позиция. Делегатите на Десетия извънреден конгрес си го харесват за председател, след като Боян Чонос се отказва временно от тази висока чест.

Г-н Иван Крумов, с огромния си управленски опит, се оказва изглежда невероятно подходящ кадър за ССБ през тежките преходни времена. Не без основание Иван Крумов е смятан за може би най-брилянтния управленец сред председателите на Съюза на слепите през последните няколко десетилетия. С невероятно търпение и компетентност той се запознаваше с проектите  на всички съюзни нормативни и поднормативни документи. Винаги добре подготвен за многобройните маратонски заседания на Изпълнителния и Централния съвети. И едно друго негово чудесно качество на модерен мениджър – председателят Крумов умееше да работи в екип.

През периода май 1990 – юли 1998, когато ССБ се оглавява от Иван Крумов, както вече се каза по-горе,  производствено-стопанската дейност на Съюза на слепите в България се отделя и обособява в самостоятелно търговско дружество. Естествен приоритет на организацията стават правозащитните функции . Поставя се началото на финансиране на дейността на ССБ и неговите поделения, посредством разработване и защита на проекти пред вътрешни и външни институции. Сам Иван Крумов лично участва в разработката и управлението на няколко проекта, които получават финансиране от българската държава и от чуждестранни донори. С негова помощ и подкрепа се разкриват и първите дневни центрове за рехабилитация в София, Стара Загора, Варна и Сливен. Центърът за рехабилитация в гр. Пловдив разширява неколкократно материално-техническата си база, разкриват се и се оборудват нови 10 учебни кабинета.

Председателят Крумов имаше куража сериозно да диференцира възнагражденията на съюзните председатели на трудов договор в зависимост от тяхната работа по осигуряване на пари и помощи за своите организации. Той не се страхуваше дори и понякога да ги наказва, СИРЕЧ, ДОБРЕ БОРАВЕШЕ С МОРКОВА И ПРЪЧКАТА…

Иван Крумов от 1990 до 1993 г. е генерален секретар, а от 1993 г. до 1997 г. е вицепрезидент на Съюза на слепите в Европа. В периода 1997-1998, за година и половина е член на Бюрото на този съюз. Благодарение на тези си международни роли 8 години той активно проучва на място чуждестранния опит в областта на рехабилитацията и професионалната реализация на хората с нарушено зрение. И точно заради тези доста полезни занимания на Иван Крумов за българските невиждащи, негови критици му прикачиха и двете прозвища „турист” и „бонвиван”.

Във връзка с 65-годишнината на Иван Крумов и за значителен принос в развитието на организираното движение на слепите в България през 1999 г. Централният съвет на ССБ му присъжда званието „Почетен член на Съюза на слепите в България". И въпреки това високо звание, предполагащо оттеглянето му вече в съвсем заслужена почивка, на 31 октомври 2002 г. Общото събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в България избира Иван Крумов за член на    своя Управителен съвет, където продължава да работи до юли 2006 година с присъщата за него неуморимост и отговорност.

Неговите приятели, колеги  и добри познати го знаят и като сладкодумен разказвач на вицове и неуморим купонджия, разпъващ понякога и акордеона. Съюзните дейци, негови съвременници,  познават Иван Крумов най-вече като неизтощимия председателстващ маратонските заседания на Централния и Изпълнителния съвет през първите няколко преходни години. Макар да минаваше за твърд и непреклонен човек (някои от тях не без основание го наричаха „Железният”, твърде доброто му чувство за хумор почти никога не го напускаше. И тъкмо това чувство  много му помагаше в комуникациите му с  представители на различни институции, сдружения и партии.

С многогодишната си дейност като председател на ССБ г-н Иван Крумов в голяма степен също потвърди очакването на президента Жельо Желев, че и екскомунистите също могат да бъдат сериозни реформатори. Наистина за 8 години той не можа изцяло и дълбоко да реформира Съюза на слепите в България, но постави началото на неговата ускорена нормализация и деградевизация. За съжаление, председателите след него, включително и реформаторът Ганев, се втурнаха да подражават на Янаки Градев (нещо като: „без Градев, по градевски”), което забави изглежда и в ССБ прехода с години.

Твърди се, сякаш с доста голямо основание, че до всеки успял мъж стои винаги и една жена. Повече от 56 години плътно до Иван Крумов стои учителката по френски език Златка Крумова. Тя е отзивчив асистент и таен съветник на своя амбициозен съпруг.

От 1999 г. Иван Крумов със своята съпруга Златка от месец март до началото на ноември пребивават в  имението си в село Подем и активно се занимават със селскостопански труд в двора и градината на тамошния си дом. 85 овощни дървета и 300 кютука лозе са сега обект на техните грижи. Тази година семейство Крумови отглеждат 25 кокошки и 25 бройлера. Семейната фауна включва също три котки-мишеловки, а преди години са си осиновили и едно куче Дик, главен охранител на този миничифлик. Несменяем оператор на тяхната ярмомелка е невиждащият овощар и птицевъд. Дори в последните 5-6 години тази изумителна брачна двойка вече целогодишно стриктно спазват призива на Жан Жак Русо: „назад към природата!”. И да си призная нещо твърде лично, Иван Крумов е един от тримата Ивановци (другите са Иван Димитров от Варна и Иван Коджабашев от Пловдив), чийто заразителен пример за природосъобразен начин на живот се готвех цели 20 години да последвам и аз, като заживея на село, сред изобилие от растения,  дървета и храсти.

Юбилеите обикновено са повод и за равносметка на извървения път: на постигнатото и пропуснатото, на плануваното и неосъщественото. Иван Крумов има сериозно основание да е удовлетворен от себе си, от постигнатото и осъщественото в досегашния му твърде активен живот, живот на много високи обороти. Да му пожелаем, всички ние - приятели, колеги, познати и читатели, дълголетие, много здраве, изобилна продукция от селскостопанските му занимания, и несекваща виталност!!!