Из "Откровенията на "Сънуващия""
ЗА СЪДБАТА и ЖИВОТА.
Хрумвало ли ви е че ЖИВОТЪТ може да има съдба?
На мен тази нощ ми хрумна по време на сън. Защото сънувах някои човешки истории и докато сънувах, аз ги разказвах! После разбрах, че ЖИВОТЪТ ми ги разказваше. Аз само "слушах" и „гледах".
И все пак се запитах - кой кого сънуваше - АЗ ли сънувах ЖИВОТА, или Животът сънуваше МЕН?
Истории, в които един екип за бърза помощ спаси един човек, а спасяването на човека беше спасение за екипа на "бърза помощ". И сънувах и вариант на историята, в която екип на спешно отделение не можа да спаси един човешки живот, но смъртта на един човек изигра „спасителна" и специална роля в живота на няколкото човека, които представляваха същия този екип от спешното отделение.
А някъде "там" - близо или далеч - някакъв човек, изоставен от всички, умря без някой да научи за това. Но може би това беше неговото „спасение" от неговия „живот".
Някъде „ на друго място" - близо или далеч - едно дете се роди - един „нов живот" - и то беше „спасение" за живота на една „майка".
Но някъде - „на друго място" - близо или далеч - едно дете „не се роди" и така спаси „живота" на друга майка.
Странно нещо е животът - нали? „Спасението" и Съдбата.
Истории, в които един турист покори един връх... но това нима не бе „неговия връх"? А планината търпеливо чакаше туриста да покори „върха й". А туристът се изкачваше по върха на планината, „крачейки към своите си върхове".
Но нима това не беше точно неговата съдба?
Но нима това не беше точно част от съдбата на планината?
И всички истории, които сънувах, бяха свързани със съдбите на „някакви" хора. Такива, каквито сме и ние самите.
И това те наричаха живот.
Всеки наричаше „живот" онова, което му се случваше...
А може би ЖИВОТЪТ наричаше съдба онова, което се случваше на хората. Защото ЖИВОТЪТ какво е всъщност? И защо и той да няма съдба? Може би всички ние сме неговата съдба - сборът от всички наши съдби, които ние наричаме ЖИВОТ.
А съдбата - собственият "поглед" на всички наши случки, които всеки един от нас нарича "свой ЖИВОТ"...
................................
Хрумвало ли ви е че ЖИВОТЪТ може да има съдба?
На мен тази нощ ми хрумна по време на сън. Защото сънувах някои човешки истории и докато сънувах, аз ги разказвах! После разбрах, че ЖИВОТЪТ ми ги разказваше. Аз само "слушах" и „гледах".
Кой кого сънуваше - АЗ ли сънувах ЖИВОТА, или Животът сънуваше МЕН?
Може би... някъде там... в края на „пътуването", което нарекох "Живот", всъщност Аз и Животът ще станем отново едно цяло. Но докато това се случи, Аз съм нужен на ЖИВОТА, както той е нужен на мен. И всеки от нас двамата придава живот на другия... и всеки един от нас е СЪДБАТА на другия.
И все пак...
Дали и ЖИВОТЪТ има своя СЪДБА?
И дали всеки един от нас не е СЪДБАТА на ЖИВОТА?
А СЪДБАТА? - дали и тя няма „свой" ЖИВОТ?
© Псевдоним Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Анжела,
Публиката не ме интересува. Написаното в горния текст не е за публиката, нито пък аз съм артист на манежа. Написаното също така не се нуждае нито от реклама, обяснения или коментари. Не съм социална личност, социума не ме изразява и колективно груповите правила, интереси и битие са ми непотребни. Спазването на "правилата", които цитирах в предишния ми коментар е в тази посока. Колективно-приетите правила не са мои... вече не са.
Дали се пробужда или провокира от вашия прочит е нещо, което няма нищо общо с мен и ваша е свободата да го "използвате" или "захвърлите". Заедно със свободата, идва и отговорността... Винаги са неразривно свързани... независимо, че повечето хора не знаят същностната разлика между "отговорност и вина", както и "чувство и усещане", "Обич и любов". Даже и "число и цифра".
Дори отличниците в училище забравят какво е "относителността" и според кое се "мери" тя...
-----
Азазел - с некомпетентни хора, дето са пастори и говорители на изповядваната от тях вяра, въобще не се занимавам. Не за друго - просто е празна работа. Все едно да се "говори" с телефонен секретар.
Ако наистина вашите години са 16, е горе-долу обяснимо защо "не можете да проумеете". Но и да не са толкова няма да проумеете. С привидната интелигентност която изразявате няма как да прикриете фанатичните си убеждения.
Но и да ви спомена запоследно, че психичната /вътрешната/ възраст, няма нищо общо с "физическата", която сте приели да "броим" според слънчевия цикъл. И "възрастта" измервана с "години" и месеци въобще не е показателна за нищо по същество. С това искам да кажа, че проповедническия ви уклон може и никога да не го "израстете". Такива като Вас са правили и кладите и войните и "разстрелите". Занимавайте се с вярата, дълга и съвестта Ви.
Всъщност си правете каквото си можете - това не ми пречи. Психотичността е само симптом - има време - ще стигнете все някога и до терапевтичните кабинети, в които има хора, дето ги знаят тия работи. Вие така или иначе няма да ги разберете.
Успех!
-----------
Написаното от мен не цели нито дискусии, нито въпроси, нито диалози на въпроси и отговори. Написаното не претендира нито за правилност, нито за истина, нито за абсолютност.
Не съм един от вас и не споделям нищо от социалните вярвания и митове, които форумите изразяват и заради което съществуват. Тук съм със съвсем различна цел. Не ме интересуват лично нито оценки, нито реакциите от прочита ви. Това си е ваша работа и свободата да си я изразите си е също такава. На мен различността на хората и свободата им не ми пречат. Коментирайте и оценявайте или реагирайте - кой каквото го влече. Сам ще взема някои неща предвид, по отношение на целите, които съм си поставил /които са качествено различни от подозираните от повечето от вас/
Смятам да пусна няколко текста, все в този раздел. След което си "тръгвам".
Това е от мен - успех на всички. -
всяко произведение, преди да "види бял свят" на сайта се преглежда и коригира от редактор. всякакви последващи редакции от страна на автора е желателно да се нанасят в полето за редакции, а не да се качва отново цялото произведение от личното РС, ведно с всички грешки, което води до повторно редактиране.
надявам се да съм била достатъчно ясна и изчерпателна и да те приветствам с "добре дошъл". -
"Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!"
Интересно е несъотвествието между горното изискване и видяното в коментарите... Иронията обаче не спира дотук, именно във въпросните коментари ми се обръща внимание на граматически грешки...
Ето и моето становище - не ме интересуват ничии правила или канони, пък дори и те да били в българския език. Не виждам да съм умрял от това, че съм написал тук-там невярно според някои си правила. Има хора, които зубрят в училище и си остават с назубреното. Нека си повтарят заученото - това си е тяхна работа.
Никъде не съм прочел /в приетите от мен правила при регистрацията/, че "ми се полагало редактор" и въобще нямах никаква идея за това. Горния текст не е нито за конкурс, нито за представяне, нито за "публика", нито за издатели. И не е написан на изпит по българска филология или матура.
И ако някой се скандализира, че било "не по правилата на граматиката, стилистиката, пунктуацията или правописа" не виждам какво общо има това с мен. Ако пишещите автори /същински автори/ можеха да пишат правилно и безгрешно, то нямаше да съществуват професиите "редактор" и "коректор". Нито настоявам, нито ме интересува дали било според някое правило от каноните.
-----
Анжела - в горния текст само се задават въпроси, а не се отговаря - това си остава за самия читател - за който "може" разбира се... Та в твоя пример въобще не ме интересува "кое, какво е". А и не виждам защо ме питаш мен, при положение, че отговорът е ясен и елементарен - нарича се "неразбиране" с натрапчива представа за обратното...
-----
Йов Азазел - просто се посмях от сърце на проникновения анализ на "варианти". Норми - въобще не съм ги погребвал, щото не са ми били "живи". Не се интересувам от тях - не само в писането - в живота ми също. Дори и да е живот на "неграмотен и простоват" човечец, от тия, дето само са плънка в масата...
-----
Мая - просто пропуск, грешка... И не смятам, че всяка грешка си заслужава въпроса ти отправен към нечий образ, пък дори и написан посред нощите.
"...Излез и докажи, че всички клетки
създадени са, за да се отварят."
Как - какво ли са "клетките" с решетки - дето са каноните и правилата...?
Е... показах го - излязох. Нали се вижда резултата... И реакциите...
И както се вижда - да "излезеш от клетката" не става нито с "искане", нито с желаене, нито със подканване или заповеди, защото с нито едно тях не сме "влезнали" там...
Животът е показал, че магичността на "клетките с решетки" прави така, че да не ги "виждаме". И че те стават видими само "отвън". Отвътре се виждат само като хоризонти - така става магията.
И тази магия просто всеки сам си я прави. Само сам... и само сам "излиза" от нея. Това е най-самотното нещо на света, защото става "вътре" в нас.
И става с "животи" наред. -
и може ли да ми обясниш защо ЖИВОТА, след като е подлог, няма да е членуван? смяташ ли, че просто се забавлявам да си чета хей така всичко наред? или - нека тя си чете и коригира, аз пак ще си го кача както искам?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
СЛЕД КАТО И ЗОМБИТАТА С ПОЛИРАНА СИВА ... ПРОПИСАХА, тежко ни горко ни!!
ТЪПО НЕВЕЖЕСТВО!....
ОСТАВАМ НЯМ!
НА ИЗЧЕЗВАНЕ СМЕ БРАТЧЕТА!
ВЙВОДАТА