... Няма нищо по-лесно от това да се разсърдим на някой... или да се обидим на нещо - за всичко и на всички можем да го направим. И сме го правили, правим го и ако продължаваме да избираме, вживявайки се в самозащитните ни рефлекси - ще го правим и занапред. Дори толкова вече е станало част от нас, че дори не е нужно да го "правим" - то си става... и всеки път - след това - ние сме си пак същите. За пореден път, отново и отново, отрязваме пътя си напред към себе си, криейки се, дърпайки се от това, че всичко тече и се изменя... А страхът ни спира да следваме промените...
------------------------------------------------------------------------------
       Ако някога от някой или от нещо... го заболи - ТОВА Е ДАР!
Дар е - защото някой те е докоснал в живота ти... за да ти напомни, че си "болен".
Когато те е заболяло за нещо, някой ти е напомнил, че си имал скрита болест... и тя е била със скрити рани. А раните, дето най-болят, всъщност са скритите рани... Защото могат да зараснат чак когато ги извадим на светло - "да дишат". И ако някой ти напомни със себе си, че си скрил раните си и те кървят, само ти спасява живота. Защото кръвта е жизнената енергия, която така просто я изливаме нанякъде, кървейки си скрито в крепостите на измисленото...
      И ако някой е бил твоят "напомнящ", му благодари, защото така благодариш на ЖИВОТА СИ. Може да е книга, човек, случка, думи, глас... или вдъхновение.  Може да е "откровение", дори "изповед", макар тия последните да са за силните хора. Защото всичко това са просто инструментите на ТВОЯ ЖИВОТ. Да напомни за вечното му послание, когато се позабравим и се позагубим.

      Животът е нашият приятел и нашето отражение в битието. И точно защото е приятел, ни показва какво, кога и как сме направили така, че да предпочитаме нашия си сътворен свят, пред нашия приятел ЖИВОТА.
 И правейки някои избори, все позабравяме, че имаме ЖИВОТ и той е нашият приятел. ВЕЧЕН ПРИЯТЕЛ, ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ - всичко, което може да се "иска" само от приятели. 
      Приятел, защото винаги търпеливо и вечно е готов да ни очаква, когато се позагубим и се молим да открием верния си път към себе си. Понякога с молитви, понякога с желания, понякога с въпроси.
      Приятел, защото когато се позабравим, само той остава да ни припомни, че сме се вживели в измислиците си и с тях много сме забравили кои сме и откъде идваме. И той е, който заплита поредните случки, събития, хора... Във вечния му стремеж да ни напомня, че пак сме потънали в поредните "кризи" и сме се отдалечили твърде много от Вселената...
      Приятел е - независимо, че повечето пъти ни напомня за нас единствено с онова, дето ние сме го нарекли и избрали за "БОЛКА"... или СТРАДАНИЕ... Чрез поредните трусове в преживяванията ни. И нито гордостта, нито тщеславието не са онова, което е свързано с приятеля ни, наречен ЖИВОТ.
       Може би наистина да няма по-страшно нещо от това разни хора, наричащи себе си "ДУХОВНИ", умни, професори, пастори, учени, да сметнат, че само техният избор е единственият и правилният... Че има един път, една истина - само да я последваме. И ония, дето "се нямат" - нито своята си истина, нито техни си стъпки, тръгват според "правилните" истини на други, или по техните следи...

       А колко ли е страшно, когато човекът се е загубил сам в собствените си избори да е далеч от себе си. Ако всичко беше както той го е избрал да го преживява, НЯМАШЕ да има нито болка, нито раздразнение, нито обиди, нито нараняване... даже и страдание. Но всички тези неща просто ги има - и те отчетливо ни докосват - понякога чрез "доброволното", дори съзнателно участие на други хора.
      Та така - когато ни боли и когато се страхуваме, просто сме позабравили да чуваме гласа на разума си и на приятеля си - ЖИВОТА. И е добре, че той ни е приятел, защото никога и при никакви условия няма и не може да ни изостави.
Жалко само, че самозабравяйки се и измисляйки си някакъв си наш живот и когато здравата се накиснем в него - до ушите - чак тогава започваме да "молим", да търсим, да искаме, да питаме за ИСТИНАТА. И понякога даже не се сещаме, че именно затова ни боли - защото просто измисляйки "нашата истина" сме забравили за ИСТИНАТА... И само болката и страданието оставят да ни напомнят, дразнейки  "слепите" ни очи.
      Та така - понякога някои доброволци се емват да припомнят на "нас", как за пореден път сме забравили "нещо си"... И вместо да им благодарим, че ги има и че ни принасят в дар да ни докоснат - заради ИСТИНАТА, ние така и си ги пропускаме - болейки ни, сърдейки се, иронизирайки ги, или бягайки, или спорейки с тях - за пореден път... до следващия път. 

       ДА - ИЗБОРИТЕ са свещено нещо - но и носим отговорността си за тях.
Е... колко много неща могат да се нарекат ИЗБОРИ...! Но и колкото и да са - зад всеки избор стои "Избиращият" - изборът е само огледалото му. И чрез избора се проявява и изразява "непроявеното" и неизразимото - поне до тоя вълшебен миг. МИГЪТ НА ИЗБОР!