10.04.2011 г., 22:30

Избор

1.1K 0 2

Седях, въртях се... Ходих наляво, надясно...

Мислих... Чудих се... Не знаех какво да правя.

Изборът беше пред мен, а аз до последно не знаех

какво да направя.

Тръгнах след него. Спрях се, върнах се.

След това тръгнах отново.

Кое беше правилното решение?

Да оставя любовта на живота си... или... просто да остана сама?

Тръгнах пак. Този път не спрях. Тичах, плаках...

И тогава видях. Беше късно, разбрах.

Вече бях взела решение, но не го осъзнавах.

Това беше. Оставих го... И оставих сърцето си, там, на пътя.

След това тръгнах отново... Все още вървя!

Но накъде отивам? Дали наистина това е правилният път?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...