10.04.2011 г., 22:30

Избор

1.1K 0 2

Седях, въртях се... Ходих наляво, надясно...

Мислих... Чудих се... Не знаех какво да правя.

Изборът беше пред мен, а аз до последно не знаех

какво да направя.

Тръгнах след него. Спрях се, върнах се.

След това тръгнах отново.

Кое беше правилното решение?

Да оставя любовта на живота си... или... просто да остана сама?

Тръгнах пак. Този път не спрях. Тичах, плаках...

И тогава видях. Беше късно, разбрах.

Вече бях взела решение, но не го осъзнавах.

Това беше. Оставих го... И оставих сърцето си, там, на пътя.

След това тръгнах отново... Все още вървя!

Но накъде отивам? Дали наистина това е правилният път?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...