Какво е изборът? Изборът се счита за основна характеристика на свободния човек. Свободата да правиш собствените си избори без да зависиш от някого. А какво всъщност избираме? Всички ние правим своите избори през целия си живот. Дали са личностни или общностни, ние ги правим. Да имаш правото на избор е нещо, с което малко хора знаят как да се справят. Често срещано в нашата страна е да искаме, да се оплакваме, но когато дойде време да избираме стоим безучастно. И когато решението е налице сме недоволни. На нас младите е дадена голямата отговорност за „оправяне“ на държавата.

   Чували сме как по-възрастните също казват: „Заради вас младите ,които заминавате в чужбина държавата ни е в това положение“. Е, да, ама не. Заради манталитета на средностатистическия българин сме в това „положение“. Този, който постоянно си търси изкупителна жертва само за да не се чувства зле и случайно да не поеме отговорност за действията си. Но всъщност какво ни е положението? „Крайна бедност“, ще кажат някои. Други ще кажат – „Справяме се някак си.“ Вървиш по улиците ,обръщаш се наляво и виждаш палто от норка за четири цифрена сума, поглеждаш надясно и забелязваш другата крайност – мъж и жена, продават вехториите си в един кашон, за да имат какво да вечерят. Деца, просещи по парковете и заведенията, боси, дрипави и изведнъж тази нищета е заобиколена от последен модел спортна кола. А когато погледнем статистиките, българинът е най-бедният, с най-ниските заплати в Европа, крайна бедност, да, но и крайно богатство. И как ние сме виновни? Ако трябва да съм честна, аз също днес щях да съм един от онези млади хора, които са в чужбина, избягали, спасили се. Но останах...

   Преди да стана пълнолетен и пълноправен гражданин на България, знаех, че нещо в държавата ни не е наред, но не мислех, че мога да променя нещо. Не плащах сметки, не работех, не ми се налагаше да се издържам, не се интересувах и от политика, колкото и странно да звучи от човек, който учи История, и все се чудех: „ Какво и е толкова на държавата? Какво се оплакват всички?“. Е, човек минава през всякакви премеждия в живота си, така и всеки от нас ще усети тежестта на отговорността.

  Дойде денят, в който трябваше да реша как ще продължа образованието си. Най-доброто решение-да замина. Но не защото в България ми е гадно, а защото просто имам правото на избор и мога да избера да уча, където и да е. Кандидатствах, приеха ме, но един ден се събудих и си казах: „И какво като замина? Така само на мен ще ми е по-добре.“ Взех решение и направих своя избор – останах. Да, знам, че един човек не прави голяма разлика, но се надявам, че много млади хора се замислят да останат. Много мои приятели заминаха и им се възхищавам, защото никак не е лесно да си далеч от всичко, което ти е скъпо. И се радвам за тях, не ги обвинявам, защото всеки има правото да направи своя избор.

   Тази година, както и много години преди това, народът ни трябваше да направи своя избор. Да, аз също го направих, колкото и да знам, че изборите в България протичат не както трябва. Личното ми мнение е, че решението е взето много преди ние да си пуснем бюлетините в урните, но са длъжни да ни покажат, че ние „избираме“, ние водим парада, ние дърпаме конците. Все пак да имат избиращите самочувствието, че нещо зависи от тях в тази държава. Корупцията в нашата страна не е тайна за никого. Дори пускайки гласа си имах едно наум и си знаех, че няма значение какво съм отбелязала, защото решението е взето „отгоре“, но като съвестен гражданин избрах въпреки това да гласувам. И какво избрахме всъщност? Нещо ново и различно или познатото ни до сега? Каква ще бъде разликата? Изобщо ще има ли такава?

    Разликата можем да я направим само ние. Ако всеки вдигне погледа си от собствения си свят и осъзнае, че един човек не прави разлика, но една обединена общност може да направи много. Ако не махваме с ръка на всичко, ако спрем да бъдем безучастни и безотговорни, ако започнем да се интересуваме от заобикалящото ни, а не само да се оплакваме без дори да сме опитали да променим нещо.

    Проведе се и референдум. Какво значи това? Пряко допитване до народа, който трябва да одобри или отхвърли дадено решение. Питаха ни и после „забравиха“ да предадат половината гласове. Случайност или просто съвсем нормалното протичане на избори в България? И това след като премахнаха повечето от въпросите. И за какъв избор да говорим след всичко това. Дебати, предизборни кампании, реклами, агитационни сувенири, знаменца, и за какво? За да дойде следващия грабител? Или пък спасител? Отговорите на тези въпроси оставям на вас.