Някой тук сподели: "...Любовта е хабене на чувства и емоции!":) ... Аз пък казвам, че най-изхабените чувства са сподавените - несподелени и неизказани! Стоейки зад решетките на нашите предразсъдъци, те загниват и се превръщат в червеи, хранещи се с останките на нашето вече Празно същество! Празнината в душите ни ни превръща в ходещи мъртъвци, неспособни да видят ИСТИНАТА! А тя е проста: ... Няма нещо, което ти е дадено от Бога и да заслужава да бъде затворено, само за да угодиш на КОМПЛЕКСА ,че си НИКОЙ в собствените си очи! Отключи решетката! Махни катинара! Захвърли го... плахо (като за първи път)! Стъпи навън... направи усилие да видиш слънцето, което може би ще те подразни (като за първи път - нормално е)! Вдишай прекрасния въздух, усети го в гърдите си (може леко да се закашляш първият път)! Усмихни се и... сподели какво чувстваш! :)Първо на себе си го кажи, а после и на... НЕЯ, и на... НЕГО... на ТЯХ... споделяй!!!Споделяй смело, че си жив(а) и НАПЪЛНИ Съществото си! Напълни го с емоции красиви и изхвърли Баластрата, която те трови! Защо да го направиш ли? За теб не знам, но аз лично вярвам в Любовта (въпреки срока на годност) и смятам, че си заслужава хабенето! :)
© Евгени Янев Всички права запазени