28.05.2012 г., 10:41

Изкуство

1.5K 0 0

                                                          Размисли на една тинейджърка

                                                                        глава 1

Всеки ден аз гледам различни филми - драми, романтики, екшъни, анимациии - весели и  

тъжни. Тези филми ме карат да се чувствам различно спрямо музиката във въпросния филм и историята в него. Аз чета много книги, обожавам да чета, но нещата, които чета, също внасят някаква емоция в мен. Слушам и музика - класическа, рап, метал и поп. Тази музика ме кара да изразя емоцията си, като танцувам и т.н. Искам да кажа, че хората не могат да живеят без силата на изкуството. Нека се замислим как се чувстваме, ако не съществува рисуването. Ами без него градовете ще бъдат мрачни, безинтересни и   

неоригинални. Аз окуражавам абсолютно всички млади таланти, които се борят да бъдат 

чути и видяни със своето изкуство, защото аз също съм от тези млади таланти. Аз не окуражавам само тях, а и по-възрастните хора, да продължават да създават изкуство и да правят красив заобикалящия се около тях свят с натрупания опит и изкуство.

ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО ЦЕНЯТ ИЗКУСТВОТО, ДА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ГО ПРАВЯТ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...