Питър Ластман бе казал на своя ученик Рембранд следното:
„Трябва да знаеш, че осъществяването на някоя картина всъщност означава раждане с болки, раждане на красота!” Казаното от него го считам за много правилно по няколко причини. Първата от които е че за да се създаде една картина, за да се създаде истинска живопис човек трябва да е наясно със себе си, понякога това изисква несравнима смелост , особено при художниците, защото те винаги са били черните овце в обществото. Първата стъпка е да последваш сърцето си независимо от хорското мнение. Втората причина вероятно ще прозвучи така сякаш е казана от някой егоцентричен абстракционист. А тя е именно, че раждането на една картина поема част от душата на художника, който в последствие трябва да възстанови по, понякога, много труден начин (това зависи от сериозността на картината). Третата причина ще подкрепя със съвет казан отново от Ластман: „Бъди добър художник, бъди силен. Заемай се само с ония задачи, които ти налага собственото сърце.” Не би могло да има по-правилна мисъл от тази. Следвайки сърцето си човек би бил способен да направи всичко, да изпълни всяка своя мечта. Звучи просто, нали, тогава защо толкова малко хора се престрашават да го направят?! В миналото хората по-често са следвали сърцето си, в днешно време ние се опитваме да следваме разума, което (доста иронично казано) е доста неразумно. Неразумността идва от това, че днес всеки иска да притежава определено финансово състояние, защото по някаква причина е обеден, че това ще му стигне, за да изживее щастливо живота си. Но какъв е смисълът да работиш и изкарваш милиони презирайки работата си. Може на пръв поглед да си щастлив, но вътрешно живеца в теб отдавна ще е изгаснал. Често пъти този проблем имат хората на изкуството, този проблем имам аз. Не е нормално всеки ден поглеждайки се в огледалото да се питам дали не правя грешка като не следвам желанието си да уча изкуство. Но в крайна сметка, изкуството нима може да се научи в университет? Всеки велик художник е имал свой маестро, от който се е учил, от чийто грешки се е получавал, Леонардо (Андреа Верокио), Рембранд (Питер Ластман), и разбира се неизменният спътник помогнал на всеки един от тях да достигне до своята гениалност в изобразителното изкуство – животът. Може би единственото нещо, което ми трябва, за да стана истински художник не е дългогодишно обучение, а просто някой който да бъде моят Андреа Верокио. И единственото нещо, което трябва е да живея, защото това е правилният път към изкуството.