Аз мечтах...

 Мечтах със сълзи на очи за бъдещето... Виждах мечтите си до една изхвърлени на бунището за мечти и надежди...

 Мечтах, леко натъжено, че сенките, които ме съпровождат, са спечели войната в моята глава и ме водят по своя низък път... всеки прокълнат ден.

 Мечтах, вече може би отчаяно, че загубеняците с промити мозъци и отлични дипломи са оставени да правят каквото искат с този иначе толкова красив свят, управляван от некомпетентни и алчни глупаци... а аз съм се предал пред тях... оставен на колене седя.

 Мечтах, молейки се да свърши тази мечта, че сивите са покорили всички стойностни животи и всички, които се борихме срещу тях, сме загубили... защото така и не успяхме да се съберем... колко пъти чувствах удобство в това да съм сляп за това, което се случваше!

 Мечтах, вече треперейки в ужас, че никога няма да осъществя мечтите си и ще загубя всички... и ще остане само болка...

„Няма да загубя, няма да загубя...”, мечтах и си повтарях – „решен съм да не губя никога повече! Няма повече да бъда сляп към цялата болка в този свят!

„Лъжеш!” – чух сив глас в мечтата:

-  „Ти си точно като нас – ти само се правиш, че искаш това, което мечтаеш, ти само се правиш, че те боли за света, ти си същият като нас, сивите – живееш само ако си в тълпата, ти си като нас, ти си „нас”.

                            „Ти си точно като нас – ти само се правиш, че искаш това, което мечтаеш, ти само се правиш, че те боли за света, ти си същият като нас, сивите – живееш само ако си в тълпата, ти си като нас, ти си „нас”.

            „Ти си точно като нас – ти само се правиш, че искаш това, което мечтаеш, ти само се правиш, че те боли за света, ти си същият като нас, сивите – живееш само ако си в тълпата, ти си като нас, ти си „нас”.

„Ти си точно като нас – ти само се правиш, че иск....” - повтаряше гласът в смрадта на умрелите, изхвърлени мечти!

„Всичките ти мечти”... продължи гласът...

  „Всичките ти надежди,

      Всичко, което си,

         Всичко, в което вярваш,

    Всичко това е нищо, долна измама! Никога няма да се случи!”... довърши сивият...

И в този момент почнаха да изплуват проблясъци в съзнанието ми за мечтата, която никога не можех да забравя... видях нейната светлина – в тази ужасна мечта... и вярвах, че тя ще оцелее!

А сивите повтаряха, този път заедно: „Ти загуби, ти остана сляп за Светлината, от която те беше страх, ти ще изчезнеш в Тъмнината, никой няма да ти помогне, никога няма да се научиш да бъдеш повече от нас, винаги ще си сам и заедно с твоите мечти и надежди ще лежиш мъртъв, тук, на това сметище за Мечтатели и мечти!”

А в студа на тази страшна мечта се промъкваше бавно малко топлинка, чувствах как ме намира и ме успокоява... и тогава си спомних... че съм обещал – да Ти помогна да осъществиш твоите мечти!

Усмихнах се и погледнах към небето... казах си: „макар и да съм на това сметище за идеали и гробище на мечти – небето е също толкова синьо, колкото го виждаш и Ти... не е ли прекрасно това - моля те, дано си добре!”

И тази мечта в мечтата ме събуди от кошмара...