Аз съм човек, придържащ се към план-графика и съм доволна, когато всяка точка по него се изпълнява. Аз съм човек на навика и гордо го заявявам. Харесва ми рутината. Чувствам се сигурна в нея. Някои хора биха стигнали до отчаяние, ако всичко им се случва по план, но не и аз. Обичам да имам сигурност и давам такава. Прави ме щастлива и спокойна. Погрижила ли съм се за всичко се чувствам сякаш имам най-голямото богатство на света – своя вътрешен мир. И се стремя точно към това – да уреждам живота си детайл по детайл, да бъда ясна в желанията си, за да получа тяхното изпълнение от Вселената точка по точка точно както съм ги заявила.

     И сякаш картината изглежда ясна. Мислиш си, че няма какво да се обърка. Системата няма как да даде бъг и нещо изведнъж се случва без дори котка да ти е минала път, просто ей така от нищото. Първата ми реакция в такъв случай е да потърся вината в себе си. Може би аз не съм изпипала нещо, може би съм имала грешна преценка, може би съм направила нещо в грешния момент, може би … (довършете многоточието). Започваш да си мислиш дали съдбата не ти е обърнала гръб, дали късметът не ти изневерява или започваш да се смяташ за глупав. Не се отпускам и не приемам такива неща с усмивка. Не съм „над нещата“ и май бъгът при това положение е в моята система вместо някъде другаде.

     Всеки ти казва: „Отпусни се, усмихни се. Нещата не са толкова зле.“ и може би са прави. Все повече се вслушвам в последно време в тези думи. Не може човек вечно да се разочарова заради малките неща. Какво като нещо не се е случило по план? Понякога може да стане по-добре и без много да си го планирал. Изненадите дебнат от всеки ъгъл и определено не са лошо нещо. Не се вписват в графика, не те питат имаш ли време за тях, а просто се появяват. Лоши, добри, всякакви. Привнасят цвят в сивото ежедневие и носят вкус на нещо необичайно. А знае ли човек? Може и изненадите да следват свои си график и да не са толкова хаотични, колкото си мислим. Дори и да ги попитаме стоически ще мълчат, но аз дори и не питам. Защо ми е? По-изненадващо ще ми е да не зная отговора и само да гадая.

     Избирам да бъда щастлива сред неизвестното, сред сладките изненади на непознатото. Избирам да не задавам въпроси, а да поемам по пътища нови. Страшно е, иде ти да крещиш на моменти от страх, ала в стомаха ти пърхат и множество пеперуди. Такъв живот е много по-смислен. Живот на търсач, живот на истински човек.