Има моменти, в които в главата ми е пълен хаос. Така е и днес. Сутринта имах
толкова много идеи, които исках да споделя с белия лист хартия, но... изведнъж
всичко се изпари. За миг всичко изчезна!... Сега стоя с химикалката в ръка и не
знам какво да напиша; не знам какво да споделя. Напоследък животът ми е объркан,
а трябваше да бъде точно обратното. Лято е! Времето е прекрасно за забавления,
но нещо сякаш ме дърпа назад и ме кара да се чувствам нещастна. Може би днес е
един от многото дни, в които аз си спомних за хубавите мигове, прекарани преди
няколко месеца. Спомних си за любимия човек, който притисках толкова силно до
себе си, защото ме беше страх да не го изгубя. Спомних си как като го виждах
очите ми се изпъкваха с щастие, но... сега е различно. Днес, вместо неговото
тяло до себе си притискам малката снимка с неговия лик, която ме караше да си
спомням за времето, което прекарахме заедно. Всеки ден от сутрин до вечер ние
бяхме заедно; споделяхме всичко. Аз бях влюбена до полуда. Вярвах му сляпо;
вярвах, че аз съм единственото момиче, което държи ключът към неговото сърце. А
това не беше така. Аз не бях единствената в неговия живот. Точно когато си
мислех, че ще бъдем завинаги заедно - той ми заби нож в гърба. Един ден моите
две очи видяха мъжа на моя живот в прегръдките на друга. Най-много ме заболя
това, че през цялото време си мислех, че аз съм единствената, а не една от
многото; поредният номер в неговия списък. Заболя ме, защото му отдадох цялата
си любов. Така за пореден път се убедих, че любовта крие много тайни. Чувствам
се като глупачка, защото всичката тази обич, която е тук, в моето сърце, трябва
да изчезне. Трябва да забравя човека, в които и днес съм толкова влюбена,
колкото и преди. Трябва, но не мога... Много е лесно човек да обича, но е много
по-трудно да не обича. А любовта е най-хубавото чувство, споходило човек. Много
хора смятат, че ако любовта си отиде, животът губи смисъла си... А аз не знам на
какво да вярвам вече. Толкова съм объркана, че ми се иска да изкрещя, но... това
няма да помогне. Няма да помогнат и сълзите, които роня от много време. Всяка
сутрин като се събудя си мисля, че с новия ден ще сложа ново начало на живота
си. Но не е така лесно да се забрави любовта. Тя винаги ще заема специално място
в моето сърце!