Грешна съм! Господи, колко съм грешна! Дори сега, в този момент на разкаяние и равносметка, аз пак греша. И как иначе като си нямам кой да ме спре, да ми каже: "За какво, по дяволите, ти трябваше да казваш или правиш това?" Нямаше... и днес няма. Само Ти, Господи, ми остана и само Ти мълчаливо и геройски ще намериш сили да ме изслушаш за пореден, но не  и последен проклет път.
Грешна съм, но не си ли ме Ти така създал? Едно създание от плът и кръв, копнеещо само за обич. За какво са тези наказания? Понякога си мисля, че всяко страдание е заради бъдещ грях - предварително сме наказани, за да не сгрешим пак. И ние пак грешим и пак страдаме. Ама че работа е да си човек.
Прибирах се към вкъщи в непрогледния мрак от поредното тежко и неприятно задължение с единствената мисъл, че утре ще е може би по-зле. Прииска ми се да се затичам. Нямаше никой наоколо и никой нямаше да види отчаяния ми опит да се правя на супергероиня с тези високи токчета и недооправените пътища. Исках да тичам и да крещя, но... нито сили имам, нито глас ми е останал. Похабих ги в непрестанните молитви за нов живот преди да се осъзная, че само с молба не става. Трябва и акъл, както всеки дядо явно вече знае.
Мислех си наскоро дали има зависимост между физическата и психическата болка и дали наистина това, което не ни убива, ни прави силни. Стигнах до задънената улица, в която се лутам от години. Може би, когато физически те боли, ти трябва доста здрава психика, за да не се срутиш, а когато те боли душата, често те боли и чисто физически. Това донякъде доказва връзката между двете, но все още стои отворен въпроса може ли човек да умре, докато е жив? Явно може...
Нямам много време за молитви. Грешна съм по този параграф, признавам. Но не съм единствената. Спомням си много ясно как един мой приятел попита една позната дали вярва в Бог. "Ами и аз като другите"- ухилено каза тя. "В каквото вярват те, в това и аз." Вярва, момичето! Поне ентусиазма й не може да се отрече. Но в какво вярват другите, останала ли е вяра въобще и как изведнъж вярата се превърна в нашия спасителен пояс, така и не разбрах. Вярваме не защото така го чувстваме, а защото не чувстваме. Само тя ни остана в бетонната обвивка на ежедневието.
Никой не иска да е самотен и затова грешим толкова. Грешна съм и заради това. И пак ще греша, ако трябва стига да не страдам пак така. Винаги съм се мислила, че като стигна определена възраст, ще съм от онези самотни мадами с кариера и котка за сметка на личния живот. И познах ,по дяволите! Колко много познах! Защо ли не познах цифрите на лотарията, а тъкмо това си е тайна явно на Вселената. Пустият ми късмет пак в действие.
Господи, смили се над душата ми! Разкъсах я на парчета, продадох я за малко любов и от нея малко ми остана.  Спаси поне нея. В слабостта си загубих вяра, но дай ми сили пак да се изправя. Не те моля да направиш всичко вместо мен. Моля само за прошка! Грешни сме ние, хората, и заради това и в бъдеще ще страдаме. Но позволи ни поне греховете с усмивка да изживяваме.

Грешна съм! Господи, колко съм грешна...