Хората... обичат конкретните въпроси.
Ако попитаме стотина произволно избрани човека, "Какво е за теб любовта?", ще получим следните отговори:
Двайсетина ще споделят, че обичат децата си повече от всичко друго на света (И ПРАВИЛНО!);
Един ще ни напомни, че Бог е любов, и че трябва да сме добри един към друг;
Близо трима ще заявят, че любовта им към България е над всичко (но, забележете, на немски!)
Други ще ни пренебрегнат; но затова пък ще се намерят няколко щастливци, които да кажат, че обичат живота с всичките му прекрасни страни...
А преобладаващият отговор? - затрогващо тъп, красиво опакован, чалгоориентиран; нещо като "Любовта е опияняващо чувство, което ме прави толкова щастлив/а, че забравям за всичко останало"

До 232 месец на нещастния си живот ненавиждах този отговор...
После заживях в него.

Не че не продължих да се оправдавам както преди. Любовта си беше мъртва така или иначе. Не просто умря де. Убиха я. Брутално. Демокрацията, рап музиката, system overload. Не издържа. Request-и набъбваха, набъбваха, и тя каза "ПУК!". Може и да се е самоубила, не знам. Трудно ще да й е било, в тази извратена епоха. По-трудно от на Бог дори. Остана само думичката. Чалга текстове, които се опитват да я съживят. Сладки филми, които се преструваме, че не харесваме... Празни словосъчетания и местоименообвързвания; излишно е, глупаво е, и напразно. Любовта, в най-чистия си вид, онази красивата, прекрасната, да, точно тя... тя умря. Тъжното е, че дори не знаем къде е гроба й, за да и поднесем цветя.

И извинение.