21.08.2007 г., 22:40

Желание

3.4K 0 2
 

Винаги искаме да сме по-силните, по-можещите, по-знаещите, по-... просто по-добрите. Дали успяваме? Не се ли изгубваме някъде между опитите и страданията да сме винаги на върха. Стараеш се да си първи, заобиколен само от усмивки и щастие. Трудно е да искаш нещо, което никога не би могло да се получи. Трябва ли задължително да платиш цената на сълзите и болката, за да бъдеш доволен. И ако сключиш тази сделка, каква е твоята гаранция, че ще получиш това, което искаш... Никаква! Никога няма да си сигурен, че щом поемеш риска, ще получиш желаното. Такава теория не съществува.


Не преставам да се надявам, че времето, когато мога да имам нещата, коiто желая, без да плащам огромна цена за тях, не е далеч. Колко са прости понякога мечтите на човек, а изглеждат непостижими. Вярвам, че това време все някога ще дойде и тогава все още ще имам достатъчно сили да му се насладя подобаващо. Нищо и никой не са в състояние да изпепелят желанието ми дочакам този миг, каквото и да ми струва и както и да трябва да го понеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Желанията са това, което искаме да постигнем с помощта на вътрешната ни мотивация и силното желание да преследваме докрай самите желания, които ще ни бъдат целите в живота ни.
  • И аз вярвам, че един ден това време ще дойде Много добре е написано макар и кратко

Избор на редактора

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...