Изискваме ли прекалено много ?
Едно е да искаш, но друго е да получаваш. И да, може би искаме прекалено много – мила дума, малко внимание, нежност и ще бъдем щастливи, защото точно тези малки неща преобръщат световете ни. Карат ни да се чувстваме специални, а нали точно това търси човек у другия. Да те кара да се чувстваш специален, незаменим, било то и за минута. Едничката минута осмисля целия ни ден. Усмихваш се видимо безпричинно, загледан нанякъде. Малките грижи, които те тревожат по принцип, сега дори не се сещаш за тях, защото знаеш, че за някого си специален и всичко ще е наред. Трудното е да преживееш дните без „минутата”. Да се чувстваш един от тълпата, все едно имаш милион и едно копия, скитащи с техните безлични лица около теб. И осъзнаваш, че в този момент ти си също толкова безличен и еднотипен. Това не те ли плаши ? Мен лично ме ужасява. Преживявала съм много такива дни и мисълта за пореден такъв ме вкарва в омагьосания кръг на страха. Но още повече ме плаши мисълта за та ...