Светът ни е изтъкан от контрасти – бели и черни цветове, добри и лоши души, истина и лъжа, коректност, прецизност и фалш, илюзия – все неща, с които се срещаме по пътя на живота ни. Неминуемо всеки един изживян миг оставя белег в същността ни – малък отпечатък, който винаги личи, когато някой ни погледне в очите. Това ни кара да променяме поведението си спрямо ситуациите, в които попадаме, но не би могло да промени истинската човешка душевност. Природата сменя сезоните си, променя облика, външността си, но не и инстинктите на съществата в нея. Те – инстинктите – са пропити във всяка малка фибра в тялото ни и са част от всяко ъгълче на душата ни. Дадени са ни, за да ни служат като градивни частици на това, което създаваме цял живот, а именно него – живота. При животните, а и при хората, инстинктите се делят на полове – и преди да побързате да ме обвините в сексизъм, искам да ви споделя малката тайна, че това е нещо хубаво и поражда единствено стремеж  към създаването на доброто. И единият, и другият пол имат своите положителни качества, но те са различни и в това няма нищо лошо, точно обратното. Важно  е да се намери баланса и уравновесеността на емоциите в общуването между половете.

 Важна част от природата на нежния пол е женствеността. Тя е всичко, което една жена притежава. И ако това ви се струва твърде малко, то съвсем не е така. Напротив – женствеността е необятна, цяло богатство – пищно и многообразно, ковчеже с пиратско съкровище, величествен океан с множество лица, пазещ дълбоко своите тайни, галерия на именит художник, пищна, дръзка, просто красива, женствеността  е тази, която омайва и вдъхновява. Има нещо приказно магическо в тази женска същност, тайнствено, проникновено, будещо любопитство у всеки, който се е докоснал до него; като мъртво течение, което бавно и леко те носи в дълбоките океански бездни. Женствеността е у всяка една от нас, ярко изразена във външността ни несъмнено, но най-съществената част от нея е скрита в душите ни. Веднъж отключена от нежната сила на някой мъж, тя се превръща в истинска стихия, бушуващ ураган от чувства, който изпепелява всичко лошо чрез нежността, добротата, обичта, нестихващата страст и желание за живот.

 Кажете ми не е ли най-мила и значима прегръдката, с която вашата любима ви дарява вечер вкъщи след уморителния ден; не са ли най-скъпи и свидни моментите, когато наблюдавате как майката на отрочето ви бди над него, милва го и го обгрижва с най-нежни думи; не е ли била най-утешителна майчината прегръдка в детските ви години, когато след тежките училищни задачи и поредните болезнени падания, сте се прибирали вкъщи, за да ви  помилват и промият раните - физически и душевни; не е ли истинската жена тази, която винаги може да ви изслуша с разбиране, с търпение да съпреживее и болката, и радостта ви; не е ли тя тази, която се преобразява всеки ден в различни роли - на домакиня, на обична майка, на бизнес дама и дива непозната и необуздана самодива, която разпалва страстта и любовта отново и отново… Жената носи у себе си стремежа към създаване на съвършенството и това е смисълът на нейната женствена природа, най-красивото проявление на женствеността.

 Красива, умна, нежна, секси – това са само част от „оръжията”, които използваме, за да постигнем желанията си. И докато на мъжа е дадена способността със сила, трезва мисъл и устойчивост да гради в живота си, то на нас е дадена женствеността ни – в нея е събран цял един отделен свят, изпълнен с чувственост, свръхинтуитивност, креативен и сам по себе си борбен, безстрашен пред това да се покаже пред останалия свят. И в същото време индивидуално емоционален и раним, крехък и сложно структуриран по отношение на моралните ни категории, макар че в повечето случаи тя е само една и това е любовта. Нежният и елегантен свят на женското съсловие е един своеобразен театрален спектакъл, превъплъщавайки се в различни роли, жената владее по-добре ситуацията и извоюва мястото си на много социални поприща. В уюта и спокойствието на дома тя показва истинското си аз, но то е също толкова многолико, завладяващо и интригуващо, без да има причина у близките ù да се създава чувство на тъмно раздвоение. Напротив, това е по-скоро нитна сплав, която държи здрави основите на семейната крепост, поддържа пламтящ огъня на страстта, вдъхновява и нежно подтиква творческото създаване на пълноценно кипящ живот.

 Не бива да искаме да притежаваме това, което имат мъжете, защото ние имаме повече. ”Не знам защо жените искат да имат всичко, което имат мъжете. Нали, между впрочем, жените имат мъже.” (Коко Шанел). Всяко чувство, всяка тръпка, всяко желание е много по-силно, по-обсебващо и магнетично, когато е пречупено през призмата на нашата женственост. Притежаваме по-силна сетивност, свръхинтуитивност, „най-мощната сила на света - вярата, най-стимулиращият дар - надеждата и единствената реалност – любовта.” Имаме способността да живеем, създавайки, да бъдем себе си тук и сега, а не да прекараме съществуването си в приготовления за живота. Умеем да дадем начало на един градивен процес, тайно предвкусвайки крайните постижения, можем да бъдем музата, да вдъхновим създателя ù, да използваме точния метод за финализирането на цялостната идея. Женствеността е символ на спокойствието, добротата, красотата и любовта. Тя е основният детайл в женската природа, който носи в себе си стремеж към сътворяване, а каква по-добра предпоставка да предопределиш вечността, създавайки нов, по-добър, по-красив, по-романтичен истински пълноценен живот.

                                „... и то какъв живот!” Н. Вапцаров

… едно мъжко мнение: „Жените не сте хора, вие сте повече от това…”