Женският стандарт?
Женският стандарт?!
В нашия човешки свят, където по статистика се раждат повече деца от мъжки пол, се зачудих: „Кое е нещото, по което всяка жена определя достойния за нея мъж?”. Дори малко от нас да са се замисляли по тази тема, нямаше как да си затворя очите пред толкова многото различни мирогледи и стандарти. Как един мъж да разбере дали е одобрен от нас или напротив - е изпратен на острова на забравените гаджета? В привидно неразгадаемата женска психика единственият начин да разбереш нещо, е да отидеш направо в кошера на женското съсловие и да чуеш от първа ръка това, което те интересува.
На поредното събиране, на което може да се намерят всякакъв тип хора и характери, чух типичния женски разговор, чиято жертва беше едно момче със смъкнати джинси и раирана риза. Противоречие витаеше във въздуха около тези момичета. За една той беше сладур, за друга пък бе смотаняк, задръстеняк и всички онези цветущи епитети от този тип. Уникално беше как всяка от тях си имаше различен и отговарящ на нейния стандарт стереотип, и когато някой не се вписваше в него, той просто беше отхвърлен.Но все пак как може един да е зарязан от една и да е приет от друга, къде е границата на логичното и налудничавото? Дали в женския свят има един определен фактор, който предвещава дали си красавец или пътник с еднопосочен билет за „dorks’land*”? Отговорите на всичките въпроси от подобен род ми бяха дадени на една от женските срещи в квартала, чиито членове бяха момичета, които са от странни по-странни. Две сестри бяха най-интересната за мен двойка, те бяха толкова различни и същевременно свързани, дали по кръвен път или защото просто се обичаха, това нямаше значение, защото те бяха заедно. По-голямата от тях имаше приятел, чието описание не беше особено впечатляващо. Бяха заедно от скоро, но не това бе важното, по-интригуваща беше гледната точка на малката сестра, за която той беше както се казва: „не неин тип” и никога не би имала отношения с подобен човек - пълен загубеняк. Стандартът на малката беше на много по-различно ниво от този на сестра и. Тогава единствения прост отговор на всички питанки изведнъж изникна, тук в този свят няма логика и не можем да вярваме, че има един определен показател, дали някой е достатъчно добър, защото просто няма. И все пак отново се появи въпрос, чудех се защо едната сестра би приела това момче, а другата не, дори напротив - би му казала две думи и да го прати там, откъдето е дошъл? Каква е разликата между двете момичета, дали характерът, репутацията в тяхното общество или външният вид, вероятно няма как аз да знам, това е техният живот и тяхната мистерия, но всичко беше въпрос на стандарт и нищо повече.
Нещата са такива, каквито са, без някакъв смисъл и точно затова всички ние им се доверяваме и просто следваме живота си. Дали противоположните ни половинки можеха да оцелеят в нашия свят - вероятно да, може би трудно, но все пак да. Дали можеха да разберат нашата логика - сигурно не, защото няма такава, ние сами си определяме стандартите и няма някаква рецепта, която да разгадае решенията ни, просто го чувстваме и начертаваме сами за себе си пътя, който ще следваме, без загадки и въпроси.
*dork - смотаняк, загубеняк (англ.език)
*land - земя, суша (англ.език)
*„dorks’lаnd”-земята/страната на смотаняците (англ. език)
© Лора Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Коментарът на Пенко е толкова добър, че нямам какво да добавя! Търсете Човека!
-
Всъщност независимо от изводите, най-хубавото нещо, което правиш е да наблюдаваш внимателно останалите. Това е изключително полезно и ще ти помага винаги.
-
Мила Ивс,ти само си го казала: Нещата са такива, каквито са, без някакъв смисъл и точно затова всички ние им се доверяваме и просто следваме живота си. И слава Богу,че не сме еднакви и не харесваме еднакви. Колко самотен и скучен щеше да е животът... Поздрави!
-
Харесва ми Имаш нюх за нещата
-
"За всеки влак си има пътник"-народна приказка...За привличането няма логика или го има или не и не съм съгласна,че парите определят вся и всьо...и една вметка пък лично на мен типа"мачо" ми е най-противен....
-
На това господа му се вика "първосигналност"
-
До известна степен е така, но често логиката е безсилна, особено що се отнася до жените. Много често се случва жени, които са се спасили от някой "мачо" - пиян залян и лабутчия, веднага попадат на друг - същата китка мамина, след това на трети и т.н. Не знам дали това е съдба или глупост или някакъв странен вариант на мазохизъм, но те по всякакъв начин избягват свестните мъже и налитат на боклуци.
-
Ивс!
Достави ми истинско удоволствие... Много си сладка в наивността си!
Сега ще ти кажа истината, идваща от покрива на моята стара камбанария.
Всички момичета, малко по-големи от тебе искат да ги люби мачо. Искат буря от страсти и чувства. Защо? Защото така е по-интересно. И чак когато този мачо започне да мачка, да върти шамарите, да се връща пиян-залян, да мирише на дамски парфюм, а по реверите му да има чужди косми, тогава настъпва неизменния въпрос "Въх, мър малееей, ко тана то?" Пък той, половината живот минал... И младостта си отишла, и хубостта.
Но и момчетата не падат по-долу.
На младини все хвърчат по лъскавкото, пембянкото и засмянкото. И чак когато се нагълтат с набухвателите, консервантите, подобрителите и вгорчителите, чак тогава виждат, че на опаковката пише СЪДЪРЖАНИЕ.
Пък той, половината живот минал...
В края на краищата всичко се свежда до проклетите пари. Ако ги има, всичко е наред, ако ги няма и мъжът да го няма.
ТЪРСИ ЧОВЕКА, приятелче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
