Живееш веднъж

    Винаги се поставяме пред дилемата: Как да живея?

Сякаш няма да има утре или да мисля за бъдещето. Ще ви представя нещата от моята гледна точка:

    Предпочитам да живея така, сякаш няма да има утре, но заедно с това да не се поддавам изцяло на инстинктите си. Не знаеш какво ще се случи утре, нито след 2 седмици, 3 месеца, 4 години… Остава ти да живееш в терзания.

    Не е ли по-добре да живееш за момента? Така, сякаш няма да има втори такъв? Потапяш се в живота и когато дойде краят му, ти ще си готов за него.

    Но ако това те провали? Направи живота ти мизерен? Не ти остава нищо друго освен желанието да върнеш времето назад и да поправиш грешките си. Но какви ще сме ние без тях? 

    Ето защо аз избрах да живея така, сякаш няма да има утре, но заедно с това да не се поддавам изцяло на инстинктите си. Да живея, така че да се потапям в забавлението, но да не се удавям в него. Защото все пак живеем веднъж и имаме избор:

Да живеем така, сякаш ще умрем утре, или да умираме по-малко всеки ден?!