Животът е . . .
1 мин за четене
"Животът е любов", казал е народа и е бил прав донякъде. Всяко велико събитие в човешката история започва с една любов. Най-хубавите песни и стихове са написани от нечие трепнало сърце при вида на любимия човек.
Но дали наистина всичко е любов? Най-вероятно не. Все пак хората са различни, както и мислите им. За някой, най-важни са парите и успеха, за други - децата и любимия човек. Но все пак всички неща, към които човек се стреми, служат само да го направят по-щастлив. А какво е щастието?! Друга форма на любовта, т.е. пак се връщаме към идеята, че животът е любов. И всичко зависи от това в какво количество я притежаваш в сърцето си. Дали ще имаш по лъжичка за враговете си, определя дали си благороден или не. "Обичай ближния си!" - да, но ако няма за него от вълшебството на човешката душа?! Тогава губим едно много важно качество. Когато се качваш в автобус и някоя баба те помоли да и отстъпиш мястото си, пак се проявява любовта. Не към бабата, а като цяло към любезността и учтивостта, уважението към мъдростта и старостта.
"Животът е театър и всички сме актьори в него", пък е казал Шекспир... И той също е бил прав.Всичко е предопределено, но зависи от теб как ще си изиграеш картите, колко спокоен ще бъдеш пред заровете на съдбата, т.е. колко щастлив ще бъдеш в собствения си живот. Ролята, която ще ти бъде поверена, зависи от това колко вълшебство имаш в душата си - дали ще си песимист или оптимист, добър или лош.
Всички живеем различни животи, в една и съща реалност, в която разликите идват от решенията, които взимаме и количеството любов, с което сме готови да се изправим пред тях. Животът е такъв, какъвто си го направим.
Но дали наистина всичко е любов? Най-вероятно не. Все пак хората са различни, както и мислите им. За някой, най-важни са парите и успеха, за други - децата и любимия човек. Но все пак всички неща, към които човек се стреми, служат само да го направят по-щастлив. А какво е щастието?! Друга форма на любовта, т.е. пак се връщаме към идеята, че животът е любов. И всичко зависи от това в какво количество я притежаваш в сърцето си. Дали ще имаш по лъжичка за враговете си, определя дали си благороден или не. "Обичай ближния си!" - да, но ако няма за него от вълшебството на човешката душа?! Тогава губим едно много важно качество. Когато се качваш в автобус и някоя баба те помоли да и отстъпиш мястото си, пак се проявява любовта. Не към бабата, а като цяло към любезността и учтивостта, уважението към мъдростта и старостта.
"Животът е театър и всички сме актьори в него", пък е казал Шекспир... И той също е бил прав.Всичко е предопределено, но зависи от теб как ще си изиграеш картите, колко спокоен ще бъдеш пред заровете на съдбата, т.е. колко щастлив ще бъдеш в собствения си живот. Ролята, която ще ти бъде поверена, зависи от това колко вълшебство имаш в душата си - дали ще си песимист или оптимист, добър или лош.
Всички живеем различни животи, в една и съща реалност, в която разликите идват от решенията, които взимаме и количеството любов, с което сме готови да се изправим пред тях. Животът е такъв, какъвто си го направим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивета Лъскова Всички права запазени
Поздрав за есето