Защо трябва да правим такива саможертви за една невъзможна любов,защо трябва да страдаме и да се самосъжаляваме , сякаш е дошъл краят на света! Вярно има страшно много болка от несподелената любов.Иска ти се да забравиш , че човекът за който си готов да дадеш цялата си душа ,не иска и да знае , че ти всяка вечер тайничко плачеш , защото той дори и не иска да те погледне , признавам наистина е болка.Не си струва, обаче, да умреш или да се депресираш.Вярно понякога е трудно да подтиснеш всички тези чувства,понякога ти се иска да пропаднеш в пропаст , искаш толкова силно да го изтриеш от сърцето си от ума си от всичките си сетива , поне за миг да престанеш да чувстваш тази непоносима болка , която те подлудява , кара те да се чувстваш сякаш си мъртвец , но уви дори и това е меко казано , всеки ,които се е влюбвал така безнадеждно е изпитвал всички тези чувства! Помислете обаче, само за една секунда’ Защо трябва да се отчайваме и да мислим песимистично?’. Животът е и без това толкова кратъ ...