Животът е твърде интересен, за да бъде проспан...
3 мин за четене
Животът е твърде интересен, за да бъде проспан...
Толкова много пътеки за извървяване, толкова планини за преодоляване, толкова небеса за прелетяване и морета за преплаване... и необятния вътрешен свят!
Отново темата ЖИВОТ ме завладя преди минути...
Приспивайки малкото прекрасниче, разказвайки му поредната, току що измислена история за баба Меца, малкия Мечо и многобройните му приятели - Прасчо, Ийори, Орела, Бухала, чичо Кърт, речната Нимфа... в съзнанието ми независима от нищо, се оформи мисълта:
Животът е твърде интересен, за да бъде проспан!
Малко са хората, платили билет и отишли на знаменит спектакъл, за да спят!
Много са създанията, слезли на земята и забравили за какво са тук!
Но в театърът "Земя", явно всичко е позволено!
Дори да проспиш хиляди животи, един път грабне ли те земната гравитация... трудно можеш да се откъснеш оттук. Но Тя, знае! Все ще дойде ден и това е неизменно, в който ще се събудиш!
И независимо от това дали си просяк или принц ще грейнеш като малка звезда!
...
Ще ми се, да мога да видя момента... цялата огромна планета, обсипана във звездни лъчи!
Мечти...
Има основни роли, които играем щем не щем...
Основната роля е Оцеляването на бедните ни тела.
(Специално за брат Sorbus ще направя допълнително уточнение и разяснение...
Защото ми се струва, че гледа на живота еднопластово, еднолинейно... в една равнина.
Братко Sorbus, Яворе, когато си бил късче плачещо месо, знаеш ли колко си мислил за спасението на душата си? Ей толкова- 0! Нищо не си мислил тогава! Просто си бил жаден и гладен и си ревал... плакал си за майчината топлинка, за прегръдка и защита! И сега въпреки, че си сравнително млад и приятно закръглен, ако живота, ти постави изпитание... да умираш за капчица вода или да заприличаш на бродещ скелет, търсейки храна, знаеш ли колко ще мислиш за спасението на душата си? Какво би направил, за да спасиш душата си, в момент когато е застрашен животът ти? Затова живота е прекрасен, защото ти предоставя безкрайни възможности... Прочети, помисли, разбери! )
Така е на Първото ниво! Оцеляването и в двайсет и първи век от новата ера е предизвикателство!
Толкова много сме постигнали тук, та даже има закони непозволяващи да напускаме телата си по собствена воля!
Това е изумително!
Самоубийството е престъпление!
Ако те хванат преди да си умрял, подлежиш на съд и затвор!
Имаше една болна жена, молеща се да си иде...
Парализирана, не можеща да направи нищо сама, единствено молеща се...
Не й даде разрешение и върховният им съд... Защо?
Защото все някой трябва да го направи, нали!?!
Да й бие инжекцията!
Значи става убиец! Палач!
По света има тайни клиники, даващи тази възможност, тази екстра, да се разделиш с тялото си...
Но ставаше дума за оцеляването!
Въздух, вода, храна, топлина...
Няма проблем!
Имаме ги!
Не навсякъде, разбира се, но нали ако някой новодошъл дойде, трябва да има къде да го гледа този спектакъл... Гладът!!! Защото, тя Жаждата... убива! Убива бързо!
Но "Гладът" е истински, голям спектакъл!
В него участват хиляди... И за да го има, в океаните редовно се изхвърлят милиони тонове храна!
Оцеляването не включва само енергийните фактори! Ами убийците? Ами хилядите болести? Инфекции, вируси...
"Оцеляването"е спектакъл продължаващ от милиони години! Той е в основата на всичко! За да влезеш на другия спектакъл, първом се научи да оцеляваш!
Не, че като участник в спектакъл "Творчество", например, не могат да те застрелят по погрешка или нарочно, или някой заспал да те отнесе по пътищата...
Така че, всеки следващ етап/етаж/спектакъл съдържа и предходните... И става една каша, в която и Айнщайн не би могъл да се оправи! Прекалено много стават неизвестните... Всичко е изтървано от контрол и само Бог може да го осъзнае и поправи! Но за него Времето не съществува! Това означава, че Той вече е сторил всичко необходимо... и всичко е Прекрасно! Но ние все още не знаем;)
До скоро... на втория етаж!
Защото Животът е твърде интересен, за да бъде проспан!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Коев Всички права запазени
