thedac (Димитър Драганов) 3 януари 2018 г., 17:00 ч.

Животът и книгите 

785 1 1

     Животът е едно непрестанно повтарящо се действие. Той няма изразени физически очертания и не може да създава приятелства. Ако се опиташ да намериш първообраза му, ще стигнеш до глуха уличка, осеяна с лепкавите останки на твоите вечни въпроси.
     Всички ние живеем. Фактът, че всяка сутрин се будим, закусваме, работим и завързваме приятелства, е неоспоримо доказателство за това. Човекът, най-разумната единица на пренаселената от живот планета, е способен да извършва велики дела 
 да твори, да пее, да рисува, да се вълнува на малките неща, които по принцип остават незабелязани. Оставяйки огромни следи зад себе си със случки, думи и поведение, този индивид моделира времето така, както си иска. 
     Неведнъж съм се опитвал да разгадая какви стремежи биха били изконно важни за Човека. Дали съвремието не убива всяка блестяща проява на заформяща се индивидуалност? Боли ли да изгубиш мечтата си и да се налага да продължиш да живееш без нея?
     Кои сме Ние?...
     Изгубихме се... Потънахме в калната локва на бездушието, омразата и завистта. По сърцата и вратовете ни личат тъмновиолетови синини. И бримката е силно затегната – подобно на камикадзета, за които съществуването отдавна е загубило смисъла си, летим към бетонната сграда на собственото си самоунищожение. Първични. Енергични. И различни...
     Когато течността в чашата стане прекалено много, излиза извън своите очертания. Когато се намираме в опасна ситуация, включваме всички налични механизми, за да оцелеем физически. Но духовното? Къде е то?
     На тази граница се явява образът на книгата – малко тяло, синтезирало в себе си житейската мъдрост, от която се нуждаем. Разковничето, което ни дава познание, е магия, създадена от опитен магьосник. Формулирала основните качества, които трябва да притежаваме, лети през вековете и помага на поне една заблудена душа да открие себе си.
     Според мен нечетящият човек винаги ще бъде с една крачка назад от четящия. Той никога не би могъл да вникне в същината, никога не би успял да разреши важните житейски проблеми по правилния начин и не би погледнал отвъд хоризонта. Повечето си битки ще – за съжаление – ще напуска с пораженчески сведена глава.
     Четенето изгражда личността. То е мехлем за душата. Тишина в сърцето на буря. Спокойствие в размирно време. Бреме за първичните, стигма за утопичните. Зарядно за чест, която според Стивън Кинг е ,,онази невидима кост, която държи главата изправена".
     Ти гордо ли стъпваш?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.