thedac
475 резултата
В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивн ...
  28 
Когато градът е заспал,
жената танцува на бал,
облечена в нежен воал,
в морето на спомена бял.
Земята под нея бушува. ...
  12 
Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...
  95 
„Трудностите, които срещаме днес, определят това
кои ще бъдем утре!“
Леонардо Да Винчи
Коронавирусът се роди и проходи в Ухан, мълниеносно се разви и покори територията на Китай, впери острия си поглед към непокътнатите предели на европейския континент и тежко стъпи върху земите му, подобно на средн ...
  29 
Ще изгрее светът. Ще изгрее!
Ще те видя на нашето място.
Ще оставя деня да прелее
в гласове, насъбрани натясно.
Ще завѝдя на морските чайки, ...
  57 
От едната страна на везната вилнее сеещ ужас вирус с нечувани и невиждани размери, а от другата страна целият свят безутешно плаче за своите безвъзвратно загубени чеда, борили се до последно с мощния грохот на приближаващата ги опустошителна смърт. Когато притежавахме свободата да пътуваме, без да с ...
  35 
Затворете очички!
Помолете се всички!
Изчистете душите
от праха на сплетнѝте!
Допуснете лъчите ...
  33 
Този свят не върви на добре,
а кърви и по малко умира...
Този свят е пребито вълчè,
на което сърцето му спира...
Този свят се удави в тъга ...
  96 
Изкрещя, че е моя позната,
и земята се срина под мен,
завъртя се в леглото вината
на душата, която е в плен.
Небесата останаха сини ...
  37 
Аз съм пламък, обходил света,
и Живея с човешки неволи.
Аз съм замъка в приказка зла
и обичам крилатото „Моля!“.
Аз не плача, когато боли. ...
  79 
Ще кръстосам България, мила,
и пред твоите двери ще спра.
Любовта е в душите стаила
светлина и небе от цветя...
Ще летя и ще грея из мрака, ...
  63 
Понякога си толкова далечна
и образът ти губи се от мен.
Понякога си буря безконечна,
когато те очаквам вдъхновен.
Понякога в душата ти сияя – ...
  39 
Няма непрочетени писма.
Има неизречени неща...
Нашата затворена врата
плаши ме. Отново си сама.
Няма незапомнени лета. ...
  35 
Остарях над човешки сплетни
и разбрах – буржоата не може
да предложи – когато боли,
топлина и утеха възможна.
Не успях да помилвам лъчи, ...
  49 
В сборника „Вечери в Антимовския хан“ е поместен Йордан-Йовковият разказ „Другоселец“, в който се осъществява досег до централните проблематични звена, заложени в богатото творчество на писателя. Роденият в Жеравна класик на българската литература рисува цялостен и ярък портрет на човешкото добротво ...
  100 
Ще боли да отвориш врата
пред лицата, които си чакал
в самота, изтощен под дъжда.
Скъпи сине, защо си заплакал?
Скъпи сине, боли ли те теб? ...
  34 
Светът е измама.
Осъзна ли това?
Оплачѝ се на мама.
Оставѝ ме да спя.
Ще боли да обичаш. ...
  49 
Той живя. Поживя си добре.
Свят видя и дечица направи.
Завеща им тринайсет коне,
портмоне, броеница и крави.
На мегдана поведе хоро... ...
  53 
Ела на вратата ми ти –
когато звездите заспиват,
когато се давя в сълзи,
когато ръцете изстиват.
Ела за душата. Сама. ...
  70 
Къде се намираш сега?
Дали ме обичаш вековно?
В море от безкрайни лица
нима ме погледна любовно?
Виновни сме ние... Нали? ...
  64 
Говорѝ ми така, говорѝ!
Оставѝ слепотата без дреха
и за моите мъжки очи
разберѝ, че желаят утеха.
Без задръжки в дома ми ела. ...
  64 
Жената, която мирише на бъчва –
ме спря и подаде ръка за стотинка.
Животът, когато съдбата ти връчва,
не пита дали за Димитър, за Гинка.
Ела на ръба – да извием хорото! – ...
  95 
Пожела ли животът красив
да развее криле за наслада,
да запее, да пише с молѝв,
да въздиша, да става и пада?
Да остави букет на жена – ...
  77 
Зад Балкана слънчо падна и елека си свали,
а мелодия естрадна вее слънчеви коси.
Пак пътувам с влак за Варна, който тъжно закъсня,
и душата елитарна се пропука – побесня...
През нощта това се случи, на студа останах сам, ...
  55 
Запомни, че те чаках довчера,
и да плачеш не виждам защо.
Аз любов не успях да намеря
от момиче, в съня ми дошло.
Аз растях през годините сини ...
  64 
Отиде си и Стефан Данаилов.
България е птица без крила –
заровила глава под карамфили.
Сърцата ни, мишени на стрелба,
лишени са от право да живеят, ...
  59 
  104 
Пясък пее под бели обувки –
морски плясък раздира брега.
Без душа, упоена в преструвки,
смело крача по тази земя...
На вълните очите са сини. ...
  90 
Мъжът за жената е болка и радост,
навярно дори е солена сълза.
Жената, пленена от сила и младост,
избира да бъде до тази скала.
Жената раздава добро на букети, ...
  79 
Светът е оптична измама.
Делят ни тела и ръце...
Денят е облечен в пижама,
мигът е разсечен надве.
Валят от небето сапфири, ...
  88 
Затворен между четири стени,
усмивките измъчени раздавам.
Отлъчвам се, защото ме боли...
Дали на младини не побелявам?
Понякога кървя като войник – ...
  100  10 
Ако с него понечите да правите
любов за пръв път,
той ще се смали пред теб като устремила се
към хоризонта матрьошка. Малкото момче
ще се замечтае за розовите плодове на огнено-стихийната ...
  75 
Дори да боли, ме помни!
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи! ...
  60 
Да изляза в града
на спокойна разходка.
Да обичам жена.
Да пътуваме с лодка.
Да отгледам деца. ...
  64 
Погледни ме, когато те гледам!
Светлини се разливат в очите.
До морето се води беседа –
а вълни се разбиват в скалите.
Целуни ме, когато целувам! ...
  60 
Утре вече няма да се видим.
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават... ...
  63 
Аз съм цар на горите, а ти?
Вдъхновѝ се от моите думи
и красивия ден оцветѝ
с топлина и цветя помежду ни.
Разкажѝ накъде полетя... ...
  74 
Вие ми кажете, драги зрители,
как да се отскубна от умората.
Хората са истински грабители.
Рухва на надеждата подпората.
Вие разберете, драги зрители, ...
  59 
Заспиват офисите на града.
Спят и се топят. Връщат се от работа
очите ни в прегръдките на тежка, бавна сянка.
Бездомните ни рошави мечти в кофата за смет ровят.
Пътят е толкова блед – като динамичен демоничен кът, ...
  48 
Този град е печат на гърдите,
водопад от назрели мечти.
Листопад облада планините,
а сърната в горите се скри.
Небесата изпратиха птички ...
  50 
Предложения
: ??:??