Животът на човека- низ от иронични случайности?

     Какво е животът? Той е дар на човека и от него зависи как ще бъде изживян - пълноценно или ще го пропилее.

    Всички живи същества по света си избират път, по който решават да тръгнат. По пътя, по който вървим, може и да се изгубим, а изгубим ли се трудно ще се върнем. Верният път, по който тръгнем ще ни отведе там, където най-силно желаем. Много хора са постигнали това, което са искали. Адвокатите например от малки са мечтаели за тази професия и след много усилия са успели. Телевизионните звезди също както адвокатите са осъществили своята мечта.

   Повечето хора мислят, че животът е игра на „Шах” .Всеки ход може да е изигран грешен, може и животът ни да ни обяви „Шах и Мат”. Много от нас в ежедневието си се срещат с това. За мен това е ирония. Иронията може да съществува  когато някой се подиграва на друг, а може  и ние  самите  да я създадем. Например, когато се отклоним от правия път. Да тръгнем по една непозната за нас пътека.

    Грешният път, вместо да ни заведе нагоре в таблицата на успехите, ни води надолу към провалите. И ето точно тук съществува  ирония. Съвсем случайно се отклоняваме от правия път и  иронията се появява. В хорските очи вместо да срещнем съжаление и подкрепа, ние виждаме подигравка.

    Когато направим мъничка грешка,  например вземем нещо по погрешка, това за обществото около нас ще изглежда като нещо, на което трябва да се присмеят.

   Има хора, на които им се пресмиват в лицето. Това е обществото, което е  събрало смелост и е решило да си  разкрие чувствата пред някой, а този някой да нарани много откровенията му.

  За мен всички тези  случайности са изпълнени с ирония. Но иронията може да ни помогне в живота. Тя освен,че наранява хората,животните, може и да бъде полезна като ни покаже грешката, за да я поправим. Всеки ден, сблъсквайки се  с подигравките на хорара, ние можем  да поправим стореното като затворим очи и преглътнем  всичката тази ирония.