Какво е животът? Отговорът на този въпрос на пръв поглед изглежда елементарен, но само за обикновения човек, желаещ да се занимава единствено с въпроси, които засягат личностното му битие, а не културното познание за заобикалящия го свят. За любознателната личност е точно обратното. Тя дълбае в дебрите на всеобхватното знание, за да намери достатъчно правдив отговор, който да задоволи потребностите на човешката душа да преоткрива красотата от философското задълбочаване и себепостигане. За нея животът е смесица от хубави или неприятни емоции, които носят със себе си малка доза мъдрост и способстват за духовното изграждане на личността.
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни! Поемането на кислород е сигурен знак, че човек е все още сред себеподобните си, но този факт не е от толкова голямо значение, ако душата му не е натрупала така необходимите емоции, осмислящи битието. Той изпитва болезнената нужда да остави отпечатък върху вечната книга на живота, но същевременно с това да обогати себе си като прояви смелостта да взема самостоятелни решения, които ще оставят спомен у идните поколения за упоритостта на предходните.
Още със своето раждане, човек започва да учи от ценните уроци на живота. Както гласи една народна мъдрост “Човек се учи, докато е жив”. Но по дългия път на съзряване и приемане на човешките дадености се допускат безброй грешки, които могат да бъдат поправени, но може и да не им се обърне особено внимание, което би довело до трагични последствия за личността. Една от тези грешки е живеенето на бързи обороти и пренебрегването на красотата, която ни заобикаля. И когато в даден момент, човекът се отърси от скоростта на живота, той разбира, че е загубил своето време в непрестанно старание за съвършенство и е пропуснал просто да се радва на всеки подарен му всевисше миг. Слава богу има и хора, които обръщат внимание на всеки момент, независимо какъв е той. Те не се интересуват единствено от материалното си благосъстояние, а и от това да зарадват душата си като направят друго човешко същество щастливо. Защото според мен едно от най – прекрасните неща е да направиш друг човек щастлив, дори и за един кратък миг. Важен фактор са и приятелите, но не онези, с които човек би вършил всякакви лудории и в труден период биха изчезнали, а тези, които не допускат да останеш сам в тежките изпитания на живота. Ето защо не е важно колко ще живее човешкият индивид, а как ще изживее дните си и моментите, които ще спират дъха му, за да го възродят за следващите щастливи мигове.
Животът не е нещо, което може да бъде отхвърлено с лека ръка в някое улично кошче или пък да бъде произволен избор на човек. Той е нещо повече, а именно една своеобразна поука за перипетиите, пред които се изправя личността и волята, която има да се радва на всеки миг.
© Илияна М. Всички права запазени
актуално послание! Поздрави за талантливата
авторка! БЪДИ!