Днес чашата ми с кафе беше придружена с едно доста нестандартно късметче. Редки са случаите, в които разгръщайки листчето виждам нещо по-различно от „здраве” и „късмет”. Но този път беше цяло послание, гласящо следното „За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези, които се връщат”. Повечето пъти не обръщам внимание на мислите и мъдрости написани на малките листчета. Но този път имах чувството, че трябва да се замисля над написаното. Първото нещо, което се появи в съзнанието ми беше за специалността ми в университета, как откакто започнахме, навсякъде от нас се говори, и ни се натяква как много от нас ще повторят тази години поне още веднъж. И може би късметчето е правилно, може би трябва да направя опит да опозная колегите си, които минават през първата година за втори път, за да мога да съм наясно какво ме очаква. Защото от всички страни чувам как ще се справя, как няма шанс да не успея при положение, че се старая толкова. Но нима наистина се старая? Или това са просто думи, без ...