Днес  чашата ми с кафе беше придружена с едно доста нестандартно късметче. Редки са случаите, в които разгръщайки листчето виждам нещо по-различно от „здраве” и „късмет”. Но този път беше цяло послание, гласящо следното „За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези, които се връщат”. Повечето пъти не обръщам внимание на мислите и мъдрости написани на малките листчета.   Но този път имах чувството, че трябва да се замисля над написаното.  Първото нещо, което се появи в съзнанието ми беше за специалността ми в университета, как откакто започнахме, навсякъде от нас се говори, и ни се натяква как много от нас ще повторят тази години поне още веднъж. И може би късметчето е правилно, може би трябва да направя опит да опозная колегите си, които минават през първата година за втори път, за да мога да съм наясно какво ме очаква. Защото от всички страни чувам как ще се справя, как няма шанс да не успея при положение, че се старая толкова. Но нима наистина се старая? Или това са просто думи, без действия, които да ги застъпят. Противоречивите чувства относно какво правя с живота си тази година буйстват така, сякаш съм ги потискала години наред.
    Някой веднъж бе казал, че студентският живот е най-прекрасното време от живота на човек. Но какво да кажа аз, която все още не съм опитала от студентския живот в пълния му смисъл. Може би от една страна, това говори добре за моята отдаденост към това, което правя, но ако накрая всичките ми усилия се окажат напразни?!? Всяка жертва направена в името на индивидуална цел е много абстрактна. От наша гледна точка тя е една, тя е най-важната жертва в живота ни на този етап, от страна на семейството ни, тя е желанието да се докажем пред света, че сме компетентни, и от страна на тези, които ни виждат в професионалната атмосфера (професорите), които принизяват всяко наше усилие до нищожно, не защото е вярно, а защото титлата им го позволява. И може би , целта на българското образование, е не само да ни направи по-умни и по-компетентни, може би целта на цялото унижение от първия ден, е да ни направи по-корави и безчувствени, за да можем да оцелеем в по-жестоки ситуации. Може би ако повярвам в това, ще мога да повярвам и във възможността да успея без повтаряне.
    И ако това наистина се случи, винаги ще си спомням за късметчето, което ме подтикна да бъда по-корава.