Как да забравя един добре научен урок?

   Прелиствам протритият и разлепен учебник. Липсват страници. Търся ги. Откривам ги намачкани, ненужни, стоящи в дъното на папката ми. Зачитам ги, макар и привидно скучни. Очи присвивам, сбърчвам вежди. И мръщя им се. Трудно се четат. Не ги разбирам на моменти. Анализирам ги със аматьорска мисъл. И те започват да ми шепнат. Да ми разкриват своя свят, да се подреждат и внедряват сами във мислите ми. И чувстват се комфортно там. Разцъфват. Започват да градират. Стремят се да комуникират с мен.  Усмихвам им се. Те на мене също. Пораждат обич в мен. Обичат ме. И научават мен да ги обичам, да ги търся и желая. Вклиняват се във паметта ми. Събуждат се, заспиват там. Живеят в мен, заради мен. И знания предават ми, усещания също. А ти... Ти ръководиш ги. Ти учиш ме. Един урок от теб, и то добре предаден. Един урок от мен, и то добре научен. Един урок за обич. С един въпрос от обич: Урок добре предаден как аз, добрата ученичка, да забравя?