Как станах извънземен
А бях съвсем нормален. Като повечето от вас. Сутрин ставах рано, отивах на работа, в края на месеца получавах заплата... Радвах се на растежа на децата, на повишението в службата, на нежната си половинка, на редките си срещи със старите приятели – с други думи нищо човешко не ми беше чуждо. И може би всичко щеше да си продължава така, ако не бях видял стария си учител до кофата за боклук. Стана ми болно. Въпреки че ровеше в кофата за огризки, беше достатъчно горд, за да откаже помощ! Като много други (категорично не всички) пенсионери. От този ден насетне се заглеждах все повече в нещастието на хората. В малките заплати и пенсии, неизплатените помощи, невнесените осигуровки, неизпълнените обещания...
Постепенно се промених. Все повече заемах гражданска позиция, изкарвах наяве кирливите ризи на властимащите, на тези, които според мен бяха виновни за нещастието на хората.
Забелязаха ме... На следващите избори бях предложен за общински съветник. Мирогледът ми се разш ...