„Моя страна, моя прекрасна родина, ще се върна...”, с тези думи, може би би започнал всеки, който обича и почита родината си – страната, в която се е родил, в която е отраснал, в която е създал свое собствено семейство. В наши дни, всеки ден България губи стотици чеда, заминаващи в чужбина от немотия и оставящи семействата си с думите „ще се върна”, сякаш лъжливо изречени и пред самите тях.
Всички ние трябва да бъдем горди, когато видим богатия исторически календар, в който са описвани всички завоевания и победи на българите, описвани са и паденията и покрусата, които обаче са понасяни с високо вдигната глава и именно това е съхранило нашия народ и родина – борбеният дух, силата и хъсът за победа. А какво бихме казали за мнозината българи, които дадоха живота си за свободата на България и нейния народ, знайни и незнайни бойци – поклон пред всички тях.
Темата на моето есе е какво бих искала да се промени и какво да се съхрани в моята страна... ами, бих започнала с промяната. Като човек, ...