Ppalova (Proletina Palova) 1 февруари 2018 г., 9:50 ч.

Какво е човекът във Вселената? 

709 4 6

Какво е човекът във Вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо – Паскал

  На пръв прочит – доста неясно изказване. След още няколко пъти препрочитане и три часа размисъл започва да ти става все по-ясно. Ние сме средина – определено не е най-приятното нещо, което можеш да чуеш за човечеството. Но нали имаме толкова голям напредък в технологии, медицина, изучаваме космоса и твърдим, че се развиваме? Тогава как можем да сме по средата? Не само можем, но и сме там. Паскал може би е открил един отговор на вечен философски въпрос, а това води до още отговори – за жалост, неприятни. Масово хората искат да са всичко, да взимат максимума, а да си отвориш очите, че си  „нищо” или „средина” води до излизане от пещерата на Платон и освобождение от заблудите на човечеството.

  Ние, хората, никога не се наслаждаваме на момента, а сме в постоянен трепет в очакване на следващото нещо, което ни предстои, независимо добро или лошо. Водим забързан живот, никога не спираме да се насладим на момента. Заети сме да опитваме да преминем бързо през всичко,за да дойде най-накрая онзи момент, в който вече се занимаваме с това, което искаме и да се случва онова, което чакаме в живота ни. Ето я и забавната част - от толкова много бързане до такава степен не обръщаме внимание на заобикалящото ни, че животът ни не се превръща в нищо друго освен съществуване като това на животните. А накрая всички свършване под земята и вече няма за къде да бързаме. Щастието ще ни се е изплъзнало неусетно от ръцете и трябва да си проправим отново път към него. Достатъчно ли е да сме средината между всичко и нищо,за да изпитаме онова щастие, към което цял живот се стремим?  Не е лесно да се приеме идеята за безсмислеността на живота ни. Но пък истината не винаги е хубава и често е напълно абсурдна както ако ви заявя, че се лутате толкова години напразно, реакцията ви ще е отрицателна.

  И все пак аз ще ви го кажа. Обществото, правителството, парите, религията, кариерата. Всичко това не е нищо повече от артистично измислени от обществото заблуди,които налагаме в живота и играем този театър, за да достигнем усещането, че имаме контрол над случващото се. Внушаваме си, че притежаваме някакъв избор и това ни кара да се чувстваме силни или поне малко по-малко като животни.

© Proletina Palova Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ppalova (Proletina Palova) Човекът - бълха турист! Това много ми хареса и е определено повод за по-нататъшни размисли !
  • Ppalova (Proletina Palova) Господин Станев, мислите ли, че прекалено смело съм писала? Не слагам всички под един знаменател, винаги има изключения, но да, новото поколение е по-близо до мен и от обкръжаващата ме среда съм си направила тези изводи. И все пак има още много да живея и да уча така че може след пет години да съм на коренно различно мнение. Благодаря Ви за коментара, ще помисля над него! Благодаря и на Infected, радвам се, че нещата ми Ви допадат !
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Блез Паскал е един от любимите ми философи... Не съм настроен за дискусия,но доста смело обобщаващ,или говориш(пишеш)за младата генерация?
  • berovg (Георги Беров) И в света,и във вселената няма суета. Там има само целесъобразност.А що се отнася до днешното време,права си,но това е въпрос на интелект.
  • Ppalova (Proletina Palova) Не мога да се съглася повече с коментара Ви г-н Беров! В днешно време суетата е в основата на живота и никой не иска и за момент да допусне, че може би не е нищо повече от една малка не чак толкова значителна част от света и от вселената ☺
  • berovg (Георги Беров) Древните са го казали много отдавна. Суета на суетите,всичко е суета!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.