Какво е лицемерието
Лицемерието е болест. Но и всеобщ стил на живеене и комуникация.
Тъй като е модел на поведение за всички, патологията става лесно поносима, някои дори спират да подозират, че я има. Особено, с възрастта…
От малки хората се напасват на всеобщия тон, от малки пренебрегват вътрешния си глас за сметка на одобрението. И така с течение на времето той се превръща в далечен шепот.
Най-позитивната форма на лицемерие - конформизма, е нещо, неизбежно за личност, която иска безпроблемно да функционира в социума. Доколко е позитивна философски и духовно погледнато, разбира, се е спорен въпрос, но първите фази ,както обикновено, са най-леки за организма. И не е за подценяване фактът, че в зародиш болестта не е хронична…
Всички сме малко или много длъжни да притворстваме, за да запазваме балансирани отношения със съученици, колеги, дори приятели. Тук етикет и бегло лицемерие се преплитат. И все пак необходимостта от тази привичка и възпитаването й, полагат семенцето на "заразата".
Оттук започва и проблематиката.
Добре е да сме конформисти и да се напасваме, но все някога се сещаме, че колкото повече, толкова повече… И тук не става дума за меда на мечо Пух, защото прерасналото във възхищение одобрение би ни се усладило повече – като нектар, като амброзия!
Възпитаното лицемерие - семенцето от детството - пуска корени в организма на субект с болезнено его.
Симптомите са следните : принудеността става все по-лесно постижима, изисква се от другите с по-голяма настоятелност и след време замества естественото състояние на духа.
Страничните реакции включват: повече приятелства, повече популярност, повече лесно общуване (в това наше общество…) и общо взето повечето добри неща са в повече. Единственото смущаващо е плиткостта във взаимоотношенията, трудността да се разбиват вече изградените бариери на егото, за да се сближават душите, и коремните спазми при взаимодействие с онези странни хора… (субектите с автентично/понякога “неловко” поведение/, които прозират някои избледнели, вече трудно обозрими за другите неща)…
Няма да стигам до крайната фаза на лицемерните прояви – нарцисизма, защото това не е психологически доклад, а ученическо есе. Така или иначе, смятам, че досега изложените ми размишления биха послужили успешно, за да предам своето послание към читателите...
Върнете се към себе си! Маските, които носим, са ограничаващи за потенциала ни! Живейте така, сякаш с движенията си, с думите си, с дъха, излизащ от вашите гърди, рисувате своя собствен шедьовър, единствен и неповторим! Живейте така, сякаш никога ви е нямало, единствени сте и повече няма да има втори като вас!
Лицемерието ни кара да се вкарваме в границите, които според усмотрението си “мерим" за подходящи. Ние не сме това. Ние сме повече.
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много благодаря!
-
"1Затова изхвърлете от себе си всякаква злоба, всякакво лукавство, лицемерие, завист и всякаква клевета. 2Като новородени бебета, жадни за мляко, копнейте за чистото учение, което храни духа ви. С него можете да пораснете и бъдете спасени." – Първото писмо на Петър, Новият завет – Библия.
Поздрави за есето, Даниела! -
Защото другите отключват ада в теб - тоест вътрешните ти демони. Само чрез комуникацията се отприщва вътрешният ад. Поне това бе обяснението в час по етика. :D
-
"Адът - това са другите" - цитат от пиесата "При закрити врати" на френския екзистенциалист Жан-Пол Сартр. Този израз философът използва, за да покаже неизбежната връзка между всеки човек и обществото, в което живее.
-
"Адът - това са другите" Жан Пол Сартр
Уви, казаното от френския философ Е В ГЛАВИТЕ на над 7 милиарда души, които са твърдо убедени в ИСТИННОСТТА му. Всеки, в една или друга степен, си казва: "Аз съм окей. Нека другите се променят - в тях е Проблема!"... -
Впрочем, вярвам, че човек може да се отърве от товара в този си живот. Искрено го желая! Нима Бог иска да ни наказва? Той не иска ли доброто да се разраства? Наказанието, съответно болката, водят до омраза и ниски емоции (ако не си силен духом). То тогава, защо Вселената да ни ощетява така и съответно да се саботира? Аз мисля, че ние сме част от нея, и когато кръгозорът ни се разширява, целият свят извлича дивиденти. Дано обременените да бъдат осъзнати и щастливи още в този живот! Просто трябва да успеят да научат уроците си по лесния начин. И аз ви благодаря за прекрасния разговор!
-
Думи на човек, когото си позволих да определя като лицемер в по-личен разговор: "В противен случай никой няма да ме харесва и ще съм сам.".... "Яко дупе" трябва, да. Въпрос на сила на духа е. Остава ни да се молим да се справят! За доброто на всички. Все пак те не са лоши. Лоши хора няма. Има хора, които поддържат грешни, изкривени поведенчески модели, защото не могат да устоят психически на реалността. Циклично е.
-
Гюрхан, и после се чудят защо се чувстват зле и непълноценни... Истината окрилява, като ни отърве от товара на илюзиите и ни даде път да израснем в най-добрия свой вариант.
Анабел, струва ми се от определен, по-обективен аспект, истината е една. Може да я кажеш, ако някой е достатъчно важен за теб, за да се опиташ да предизвикаш катарзис в него и съответно да приемеш последствията, които болката му от чутото би ти нанесла. Не всеки ще я приеме, но на тези, които са ти ценни, си струва да опиташ да окажеш помощ. -
В живота на човека, Истината ( реално/на практика ) е много по-безсмислена и по-безполезна от лъжата. Именно затова хората предпочитат да живеят в лъжа - дори когато са ПОЗНАЛИ Истината!
-
Ако не са готови, за жалост - да. Имам такъв скорошен опит. Тъжно е, но нямаме правото да се месим. Промяната идва винаги отвътре и само отвътре. Когато човек не е готов душевно, можем единствено да му нанесем болка и да предизвикаме негативен изблик. Което е навлизане в чуждото пространство и нанасяне на травма, която пък посредством гнева им към нас, ни се връща. По закона на Кармата... Права си.
-
Дано това, което си написала за лицемерието... ти е подействало като катарзис! Защото на тази планета никой човек не се пречиства или - престава да бъде такъв какъвто е след като му се каже Истината в очите... Напротив, повечето хора се озлобяват още повече... За съжаление...
-
Благодаря Ви! ^^
-
Хубаво казано... и да ние също сме възпитавали децата си с "не е хубаво да казваш това или онова" усмихни се на хората и т.н. Добре е да резграничаваме до къде се простира любезността и от къде започва лицимерието и да не мамим и себе си. Така ми напомни това есе някои колеги с вечните фалшиви усмивки и комплименти, за които знаеш, че не са искрени... и се правиш, че им вярваш... А нужно ли е?
-
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
