8.03.2018 г., 11:43 ч.  

Какво е лицемерието 

728 4 14
3 мин за четене

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • DianaVer (Даниела)
    Много благодаря!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    "1Затова изхвърлете от себе си всякаква злоба, всякакво лукавство, лицемерие, завист и всякаква клевета. 2Като новородени бебета, жадни за мляко, копнейте за чистото учение, което храни духа ви. С него можете да пораснете и бъдете спасени." – Първото писмо на Петър, Новият завет – Библия.

    Поздрави за есето, Даниела!
  • DianaVer (Даниела)
    Защото другите отключват ада в теб - тоест вътрешните ти демони. Само чрез комуникацията се отприщва вътрешният ад. Поне това бе обяснението в час по етика. :D
  • gurhito (Венцислав Вичев)
    "Адът - това са другите" - цитат от пиесата "При закрити врати" на френския екзистенциалист Жан-Пол Сартр. Този израз философът използва, за да покаже неизбежната връзка между всеки човек и обществото, в което живее.
  • gurhito (Венцислав Вичев)
    "Адът - това са другите" Жан Пол Сартр
    Уви, казаното от френския философ Е В ГЛАВИТЕ на над 7 милиарда души, които са твърдо убедени в ИСТИННОСТТА му. Всеки, в една или друга степен, си казва: "Аз съм окей. Нека другите се променят - в тях е Проблема!"...
  • DianaVer (Даниела)
    Впрочем, вярвам, че човек може да се отърве от товара в този си живот. Искрено го желая! Нима Бог иска да ни наказва? Той не иска ли доброто да се разраства? Наказанието, съответно болката, водят до омраза и ниски емоции (ако не си силен духом). То тогава, защо Вселената да ни ощетява така и съответно да се саботира? Аз мисля, че ние сме част от нея, и когато кръгозорът ни се разширява, целият свят извлича дивиденти. Дано обременените да бъдат осъзнати и щастливи още в този живот! Просто трябва да успеят да научат уроците си по лесния начин. И аз ви благодаря за прекрасния разговор!
  • DianaVer (Даниела)
    Думи на човек, когото си позволих да определя като лицемер в по-личен разговор: "В противен случай никой няма да ме харесва и ще съм сам.".... "Яко дупе" трябва, да. Въпрос на сила на духа е. Остава ни да се молим да се справят! За доброто на всички. Все пак те не са лоши. Лоши хора няма. Има хора, които поддържат грешни, изкривени поведенчески модели, защото не могат да устоят психически на реалността. Циклично е.
  • DianaVer (Даниела)
    Гюрхан, и после се чудят защо се чувстват зле и непълноценни... Истината окрилява, като ни отърве от товара на илюзиите и ни даде път да израснем в най-добрия свой вариант.
    Анабел, струва ми се от определен, по-обективен аспект, истината е една. Може да я кажеш, ако някой е достатъчно важен за теб, за да се опиташ да предизвикаш катарзис в него и съответно да приемеш последствията, които болката му от чутото би ти нанесла. Не всеки ще я приеме, но на тези, които са ти ценни, си струва да опиташ да окажеш помощ.
  • gurhito (Венцислав Вичев)
    В живота на човека, Истината ( реално/на практика ) е много по-безсмислена и по-безполезна от лъжата. Именно затова хората предпочитат да живеят в лъжа - дори когато са ПОЗНАЛИ Истината!
  • DianaVer (Даниела)
    Ако не са готови, за жалост - да. Имам такъв скорошен опит. Тъжно е, но нямаме правото да се месим. Промяната идва винаги отвътре и само отвътре. Когато човек не е готов душевно, можем единствено да му нанесем болка и да предизвикаме негативен изблик. Което е навлизане в чуждото пространство и нанасяне на травма, която пък посредством гнева им към нас, ни се връща. По закона на Кармата... Права си.
  • gurhito (Венцислав Вичев)
    Дано това, което си написала за лицемерието... ти е подействало като катарзис! Защото на тази планета никой човек не се пречиства или - престава да бъде такъв какъвто е след като му се каже Истината в очите... Напротив, повечето хора се озлобяват още повече... За съжаление...
  • DianaVer (Даниела)
    Благодаря Ви! ^^
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Хубаво казано... и да ние също сме възпитавали децата си с "не е хубаво да казваш това или онова" усмихни се на хората и т.н. Добре е да резграничаваме до къде се простира любезността и от къде започва лицимерието и да не мамим и себе си. Така ми напомни това есе някои колеги с вечните фалшиви усмивки и комплименти, за които знаеш, че не са искрени... и се правиш, че им вярваш... А нужно ли е?
  • written-springs (Аделина Дойчева)
    Поздравления!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.