Какво е съпреживяване?
Съпреживяване, съвместно преживяване с някой, изживяване на чувства, емоции, мисли и ситуации. Не е само това. Съпреживяваме появата на котенцата на наша котка. Съпреживяваме нейното майчинство, удоволствието от появата на нов живот, радостта от това, че има за кого да се грижиш. Не можем да опишем всички чувства и усещания, както и никой досега не е успял да опише какво е майчинството.
Отиваме в гората. Виждаме камарите отпадъци, с които „туристите” са залели поляни и храсти. Отпадъци, които задушават гората. Ние също се чувстваме задушени или поне някои от нас. Съпреживяваме на гората. Желанието ни за чистота е съвместно.
Намираме красив и чист кристал. Радваме се на слънчевите лъчи, които проникват в него и се пръскат на красиви отблясъци. Тези искри са тържество на вътрешния строеж на кристала. Израз на неговата същност. Светлината е и наша радост, част и от нашата същност.
Гледаме звездното небе. Гледаме между звездите, там където няма нищо. Взираме се в безкрая на небето. В пустошта и безкрайността. Там няма нищо, но у нас се пораждат емоции, пораждат се чувства. Вперили сме поглед в безкрая, но може да сме погледнали дълбоко в себе си.
Поглеждаме небето и когато уж виждаме нищо, усещаме, че виждаме себе си. Гледаме кристала, виждаме себе си. Гледаме котката с котенцата, пак виждаме себе си.
Оставяме кристала на мастото му. Тръгваме по пътеката надолу по склона, а той кристалът е пак в ума ни. Свързани сме с него. Били сме свързани с него още преди да го видим. Той е стоял там и ни е чакал за поредната ни среща.
Има толкова неща на този свят, за които не знам, за които не сме чували, толкова хора, които не сме виждали. Възможно е всяко и всеки от тях да ни очакват за поредната ни среща. Когато се видим, ние разбираме, че сме свързани. Независимо дали виждаме минерал, растение, животно или човек.
С приятеля ни свързват общите преживявания, с котката ни свързва майчинството, с кристала ни свързва красотата. С този художник ни свързва красотата, с птичката ни свързва свободата, с този човек ни свързва смешния надпис на фланелката му. Ниe примираме от удоволствие пред картината, радваме се на полета на птиците, смеем се заедно с хората.
Колкото повече разбираме силата и всеобхватността на тези връзки, толкова повече можем да съпреживяваме. Колкото повече съпреживяваме, толко повече разбираме единството на света. Дясната лапа на котката е част от дясната ми ръка, тази мазка на картината на художника съм аз, а кристалът носи моята топлина.
Единството не зависи от нас. Него си го има. Можем да изберем дали да го видим или не. Дали да му се наслаждаваме или то илюзорно да ни липсва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Зимников Всички права запазени
Което е хубаво 
