Защо ние си затваряме очите, когато спим, когато плачем, когато се целуваме?
Това е така, защото най-красивите неща в света са невидими.
Ние всички сме малко странни и животът е малко странен.
И когато се намери някой, чиято странност е съвместима с нашите,
ние се обединяваме или попадаме във взаимна странност и го наричаме любов.
Има неща, които никога не искаме да пуснем,
хора, които никога не искаме да оставяме след себе си.
Но да се откъснеш от някого не е краят на света.
Това е началото на един нов живот.
Щастието е за тези, които плачат, за тези, които ги боли.
Тези, които са избрани и тези, които са се опитвали.
Само те могат да оценят значението на хората, които са се докоснали в живота си.
Голяма любов... Това е, когато хвърлиш сълзи и все още те е грижа за него.
Ако любовта не успее да се освободи, нека сърцето ти разпери крила и полети отново.
Истинският приятел разбира, когато му казваш: забравих.
Чака те винаги, когато му казваш: минутка.
Oставя те, когато му казваш: остави ме на мира.
Oтваря вратата още преди да почука и казва: може ли да вляза?
Идва време, когато спираме да обичаме някого... не защото този човек е спрял да обича нас.
Понякога този, когото обичаш, се оказва този, за когото те боли най-много.
A понякога и приятел, който те отвежда в ръцете си и плаче, когато плачеш.
И се оказва любовта, която никога не знаел и че си я искал.
Ако наистина обичаш някого, никога не се отказвай.
Бори се за любовта си... това е истинската любов!