Да бъдеш богат значи да се радваш и на малкото, което имаш и да си благодарен за него. Да бъдеш богат не значи да имаш милиарди в банкова сметка, а да си доволен от настоящето тук и сега и да не мърмориш, че не притежваш тези блага, които притежава твоят приятел или съсед. Да бъдеш богат означава да цениш всичко, което притежаваш и да осъзнаваш, че за много хора нещата, които притежаваш ти, са мечта. Така че длъжни сме да ценим всичко, с което Бог е решил да ни снабди. Защото, ако не го ценим, след време това благо ще ни се отнеме. И ще го оценим, когато вече е твърде късно.
Трудностите и изпитанията винаги предхождат щастието и успеха. Народът правилно го е казал: Всяко зло за добро. Така и тъй наречената бедност може да ни провокира да направим равносметка на живота си и да преоценим приоритетите си.
Може би съжаляваме, че нямаме западна кола, най-нов модел айфон или къща на три етажа на Бахамските острови. Но пък, за сметка на това, ако наистина седнем и направим равносметка на живота си, ще видим, че имаме, например, покрив над главата си (много хора по света не могат да се похвалят с това); любящи майка и баща; любящи деца; любящи братя и сестри или пък домашен любимец, който почти сме превърнали в член от семейството; имаме мили съседи, които са ни помагали в трудни моменти; или пък ни заобикаля свежа природа в околностите на града ни, която не сме забелязвали в стремежа си да пътуваме до известни и скъпи курорти. Така че - много често - когато „нямаме”, ще осъзнаем, че имаме много. Човек знае две и двеста. Много често ние страдаме не заради това, че имаме малко, а заради това, че се сравняваме с тези, които имат „много”. А какво му трябва на човек – покрив, под който да се събуди, малко вкусна храна с любими на сърцето хора, блага дума и жест на любов и топлота. Това е напълно достатъчно за щастливия живот. Сравнението с живота на т. нар. богати хора поражда само жажда за все повече и повече, т. е. едно вечно и непрестанно неудовлетворение. Затова бих казал, че сравнението е пътят към нещастието. Все някой ще има повече от това, което имаш ти. Затова никога няма да можеш да имаш богатството на целия свят. Колкото повече имаш, толкова повече ще искаш да имаш. И така животът ще се превърне в един постоянен стремеж към имане на все повече и повече и в търсене на едно удовлетворение, което никога няма да бъде постигнато напълно.
Господ понякога ни отнема многото, за да се научим да ценим малкото. Той иска да ни научи да сме благодарни и за най-малките блага в живота си. И именно благодарността ще отвори вратите на щастието и успеха. Тя ще ни отведе и на пътя към големите блага. Преди всяка дъга има буря. Преди всяка зора има нощ. И преди всеки успех има провали. Когато си доволен от малкото, което имаш, тогава ще дойде и многото. Хората с богати сърца са най-благословените. И те, всъщност, притежават способността да се радват най-много на живота.
Винаги имаме по нещо. Но трябва да се научим да го ценим. И, когато се научим да го ценим, ще видим, че сме истински богати хора. Ако се събуждаме сутрин със здраве и любов, ако можем да станем от леглото и да благодарим на Бога за хубавия ден, то тогава сме приказно богати. Ако можем да кажем на някого „Обичам те” и той отвърне на чувствата ти, ако можем да прекараме деня си с него и да преживеем положителните емоции от този ден – значи сме повече от богати.
© Петър Главеев Всички права запазени