Щастие - това е дума, криеща в себе си най-хубавите и най-качествените неща, които човек не може да си представи, че ги има. Щастието е много силно чувство, което, независимо кога и къде, побеждава тъгата, мъката, страданието. Да си щастлив - това е нещо скъпоценно, което се крие някъде в сърцата и душите ни. Усеща се, чувства се, вижда се по усмивките ни и се чува по смеха ни.
   Аз съм дете, а всяко дете е затрупано в щастие. Едно детство не е детство без това велико чувство. Обичам, когато съм щастлив, защото тогава се чувствам свободен. Щастието прави хората красиви, свежи, дава им устрем да полетят в своя свят, да усетят прекрасното чувство на свободата.
   Но за да сме щастливи, трябва да има някаква причина. Аз съм щастлив, когато съм бил полезен някому, когато видя искрящи от радост очи, когато науча, че мой близък роднина или приятел е постигнал успех, преборил се е с нещо. Или когато се появи нов живот сред моите близки.
   Щастлив ще съм, ако няма войни по света, ако няма бедни, болни и гладуващи, ако изчезне алчността и завистта между нас - мислещите същества, наречени човеци, защото те са в основата на всичкото зло на тази иначе така красива планета, която обитаваме, но и рушим, което не е разумно. Щастлив ще съм, ако можем да се радваме на дребните неща в живота. Ако всеки умее да цени живота и на другите, не само своя, ако пазим природата чиста, за да не ни отмъщава по свой собствен начин.
   Щастието в живота е съставено от онези скоро забравени неща - очарованието на една целувка или усмивка, един мил поглед.
   Най-много съм щастлив, когато всички около мен са щастливи.
   Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава, без да притежава.