15.08.2010 г., 12:08 ч.

Какво значи да си осъзнат? 

  Есета » Философски
6573 0 5
12 мин за четене

Какво значи да си осъзнат?

 

Непрекъснато да се осъзнаваш. Осъзнаването е част от развитието и е процес без край. Човешкото развитие е свързано с осъзнаването. Няма осъзнаване, няма развитие. Мисловни конструкции от типа „Аз постигнах” могат единствено да попречат на осъзнаването, защото като безкраен процес за него е важно не постижението, а смисъла. Спирането на осъзнаването, означава спиране на развитието, което по Вселенските закони е равносилно на смърт.

 

Да имаш съзнание означава да можеш да разбираш, възприемаш, схващаш, че в момента ти живееш, правиш нещо или се намираш в определено състояние. Да възприемаш околния свят и себе си като част от околния свят. Тъй като околният свят се развива и променя тук и сега, основният фокус на съзнанието е настоящият момент.

 

Човек възприема света на тласъци, които могат да бъдат няколко десетки пъти в минутата. За част от секундата ние възприемаме света, после стават вътрешни преработки на възприетата информация, после пак възприемаме и т.н. Сумарно се получава, че възприемаме света само през малка част от времето на живота ни. Част от получената през това време информация е съзнавана, т.е. влиза в нашето съзнание, а огромната част е несъзнавана. През периодите на липса на съзнателно възприятие цялата получена информация отива в несъзнаваното.

 

Човешкото несъзнавано като структура е много по-огромно от нашето съзнавано и то определя това, което същност сме. Съзнателно ние можем да имаме определена представа за себе си, но реалността какво сме наистина лежи в нашето несъзнавано. То съдържа целия наш жизнен опит, нашите истински вярвания, желания, убеждения и знания. Много лесно то може да въздейства на съзнанието и то незабележимо за него. Много трудно и бавно съзнанието може да промени нещо в несъзнаваното, т.е. човек да промени дълбочинно истинската си природа.

 

Целта на осъзнаването е по-дълбокото опознаване на себе си и околния свят. Понеже околният ни свят е наше отражение, а някой дори казват наше творение, то ние можем да опознаем себе си чрез него. По-дълбокото осъзнаване означава две неща. Удължаване на периодите на съзнателно възприемане на света и опознаване на нашето несъзнавано през околния свят. Нашият брачен партньор е едно от най-добрите средства, които можем да използваме за себе-опознаване.

 

Осъзнаването може да се подобри чрез развитие на вниманието, концентрацията и гъвкавостта. Вниманието означава колко време можем волево да управляваме фокуса на съзнанието си. Дали можем да мислим за поставената задача и работа или мислите ни постоянно се отклоняват към предстоящия обяд, вечерния филм или новата кола на шефа. Дали в офиса мислим само за работа, а през почивката само за почивка. Всъщност това е и едно упражнение за подобряване на вниманието и осъзнаването.

 

Концентрация можем да наречем концентриране на вниманието върху външен или вътрешен обект. Внимание имаме по време на работния процес като то скача от обект на обект: компютър, колега, клиент, компютър и т.н. Концентрация означава цялото си внимание да го концентрираме в един обект като не позволяваме на други обекти, чувства, възприятия и мисли да го отклоняват. Ние можем да се концентрираме върху точка в стената, но и върху цялостна ситуация възприемайки я като едно единно цяло. Целта е съзнателният ни живот да стане една поредица от концентрации. По този начин периодите на осъзнато възприемане на света се увеличават, а оттам силата на ума и осъзнаването.

 

Животът ни преминава през поредица от ситуации. Във всяка ситуация има един обект, същност, мисъл или чувство, които са определящи за ситуацията и носят нейния смисъл. С развитието на концентрацията и интуицията ние можем да откриваме смисъла на всяка ситуация, а оттам и смисъла на това, което се случва с нас. От тук вече е по-лесно да решим какви да са следващите ни правилни стъпки.

 

Тази поредица от ситуации може да преминава и незабелязано за нас. Настъпили са ни в трамвая. Ситуация. Слизаме, но съзнанието ни продължава да е заето с това настъпване. Страда самочувствието ни, ядосваме се, мислим какво трябваше да направим. Вървим и не забелязваме поредицата от следващи ситуации, които животът ни изпраща като възможности. Не забелязваме магазина с намаление от 50%; красивото момиче, което ни се усмихва; локвата, в която стъпваме; обявата за курс, който би променил живота ни.

 

Да си гъвкав означава да не блокираш възприемането на ситуациите около себе си, а твоето съзнание да е гъвкаво и навреме „да скача” от настоящата ситуация към следващата. Наистина една ситуация може да продължава доста време и да е по-важна от паралелно случващи се ситуации, но с развитието на вниманието и концентрацията човек се научава да обработва по няколко ситуации едновременно. Гъвкавостта предполага да изоставиш ситуация, когато трябва да се изостави и да започнеш възприемането на нова, когато трябва да се започне.

 

Да мислиш постоянно и неотклонно само за едно единствено нещо, пък било то и определена цел на духовното развитие, не е гъвкавост. Гъвкавостта помага да се живее в настоящия момент, защото околния свят се развива в настоящия момент и ако изгубим синхрон с него, губим възможност за себе-познание и осъзнаване. Както казахме, околния свят е наше отражение и средство за осъзнаване. Можем да отклоняваме фокуса на съзнанието към минало или бъдеще единствено, за да извлечем информацията нужна за интерпретирането на текуща ситуация.

 

От друга страна върху интерпретирането на текущата ситуация голяма роля играе несъзнаваното. За онагледяване ще си послужа с един виц за литературния персонаж Щирлиц, руски агент внедрен в СС по времето на Втората Световна Война:

 

„Щирлиц облякъл руската си парадна униформа, окичил се с всичките си медали и излязъл да се поразходи по улица Унтер ден Линден. Срещнал отряд есесовци на мотоциклети.

-          Рокери! – помислил си Щирлиц.

-          Металист! – помислили си есесовците.”

 

Подобна ситуация би изглеждала парадоксално в реалността, но точно такава ситуация, логика и възприемане на света може да ни спретне несъзнаваното. За нас тя ще е реалност.

 

При работата с несъзнаваното най-добре е да не си създаваме сами проблеми. Всяко потискане на чувства и мисли не е тяхното премахване или преобразуване. Те не изчезват, а слизат в несъзнаваното. Така продължават да си действат, но вече незабележимо за нас. Това е един от рисковете по духовния път, когато мисли и чувства се обявяват за зло и с тях се повежда борба. Борбата по този начин не може да е успешна.

 

Мисълта не е просто мисъл и чувството не е просто чувство. Зад всяко от тях стоят първични причини, стои дълга история, преживявания от детството, взаимоотношения с родителите, любовни неуспехи, професионални проблеми, грешни мисловни модели, наслоявания от предишни животи. Първичните причини ще си стоят, както и да борим повърхностните мисли и чувства.

 

За по-добро разбиране на проблема ще спомена, че човек по пътя на духовното развитие не се променя. Да, човек не се променя, той просто разширява своите мисли и опознава себе си. Както казва Учителя, „оставете вашите корени, не ги сечете, изградете на тях стъбло и корона, които да дават плодове”.

 

Изходът от проблема с нежеланите мисли и чувства не е тяхното потискане, а в тяхното осъзнаване. В осъзнаването на причините за тях. За да можем да работим върху чувствата и мислите си, ние не трябва да ги потискаме. За да не ги потискаме, трябва да приемем себе си такива, каквито сме. Да се заобичаме. Друг учител е казал да обичаме лошите си страни, защото само с тяхна помощ ще изградим добрите.

 

Важно е да споменем и за нашето отношение към околния ни свят. Както казахме, той е наше отражение, ако не и наше творение. Отхвърляйки го, ние отхвърляме себе си, отхвърляме определени свои характеристики. Така, ако отхвърляме нещо в света около нас, ние потискаме нещо в себе си. Пречим на себе-опознаването и осъзнаването.

 

Осъзнаването на причините за нашето поведение става посредством себе-наблюдение. От една страна трябва да изживяваме това, което се случва вътре в нас, за да не го потиснем и то да не се скрие от нас. От друга страна трябва безпристрастно да се наблюдаваме от страни и да си задаваме въпросите: „Това защо го направих?”, „Това защо го помислих?”, „Откъде идват причините за това?”. След известна практика ще започнат да ви се явяват мисли, чувства и картини по поставените въпроси. Много важно в случая е да се оставим на асоциациите, защото чрез тях ви говори индиректно вашето несъзнавано.

 

Да си в живота и едновременно с това встрани от него, и да го наблюдаваш изглежда трудно, но не е казано, че трябва да направите всичко наведнъж. По-горе споменахме, че човек трябва да обича себе си, за да може наистина да се осъзнае. Това означава и да си любезен със себе си и да се натоварваш с упражнение и действия постепенно, така че да няма дискомфорт. Може да погледнете за по-подробно обяснение статията „Натовари магаре със слонски товар”.

 

За работа с несъзнаването са много важни асоциациите, концентрацията върху себе си, самонаблюдението, себе-приемане, приемането на света. Можете да ускорите значително процеса, ако започнете да посещавате психоаналитик. Това, обаче, са само средства. Най-важното нещо за себе-познанието и осъзнаването, това е водещият фактор, водещата същност, водещият смисъл.

 

В човешкото развитие има една цел. Сливане с Вселената и Божественото. Това може да стане само с любов. Това е възможно най-висшия водещ фактор на осъзнаването и осмислящ осъзнаването. Когато ни води любовта към всичко, ние можем да си позволим и понесем всички болки и неприятности, които осъзнаването би ни донесло или си мислим, че би ни донесло.

 

Да, осъзнаването може да бъде свързано с болки и неприятности, както и любовта може да бъде свързана с болки и неприятности. Важно е да се спомене, че на нивото на чувствата повече любов означава повече осъзнаване и повече осъзнаване означава повече любов.

 

Как изглежда това спрямо околния ни свят. Има човек, който ни ядосва. Той е наше отражение. Това, което ни ядосва е нещо, което сме потиснали в нашето съзнание. Когато открием кое е потиснатото нещо, то няма вече да ни ядосва. Ние ще заобичаме повече съответния човек. Обратно, ако ние заобичаме повече съответния човек, то ще заобичаме това, което сме потиснали в себе си, то ще изплува в съзнанието и ние ще бъдем по-осъзнати.

 

Затова любовта води до осъзнаване. Нека заобичаме околния свят, да го заобичаме безрезервно въпреки болката и неприятностите, които ни създават околните. Тези болки и неприятности се дължат на това, че възприемаме обиди, унижения, грубо отношение и т.н. Когато успеем да заобичаме въпреки това, ние ще разберем, че всичко е наше отражение. Ще се опознаем, а опознаването ще промени възприемането ни за света, както и отношението на света към нас. Той наистина ще стане по-добър. Това е и смисълът на прошката. Ние прощаваме на света, а той прощава на нас.

 

Осъзнаването е свързано и с правилното действие. Стои трудно подвижна баба на тротоара. Би трябвало да й помогнете да пресече улицата. Такива са общо-приетите разбирания за добро и зло. Добро е помощта за бабата, зло е да не й се помогне. Представете си, че й помогнете. Това е добро, но на следващата пряка й пада саксия на главата. Не й помагате. Това е зло, но бабата закъснява и саксията се разбива на тротоара.

 

Част от осъзнаването е способността да предвиждаме последствията от нашите действия, които предприемаме в настоящия момент. Случаят с бабата може да изглежда нереален, но с развитието на интуицията, подобни неща могат да бъдат предвидени. Осъзнатият човек осъзнава и развива своята интуиция, своите дълбочинни чувства, придобива усет знаците, които му говорят. Извлича осъзнаване от всяко нещо около себе си и вътре в себе си.

 

На Изток човек може да се осъзнава и като се обърне и затвори изцяло в себе си. В оптималното състояние човек медитира месеци в неподвижна поза, без храна и вода. За западния човек това е трудно достижимо. Ние трябва да живеем в реалния свят, за да можем да се осъзнаваме по-добре.

 

При нас източния модел трудно може да се повтори, а фантазирането и подгордяването, че си много духовен човек и не е нужно нищо да се върши в практическия свят си е обикновено подгордяване и работа не върши. Да стоиш цял ден вкъщи и да четеш духовни книжки не е нищо повече от живеене живота на другите.

 

Всяко знание се състои от две части: съзнавана и несъзнавана. Можете да четете до захлас как се отглеждат репички и да цитирате наизуст наръчника на младия земеделец, но това е само мъничка част от знанието.  Трябва да започнете наистина да отглеждате репички, за да разберете, че са ви нужно много допълнителни опитности, воля, чувства, майсторство да лекувате мазоли и т.н. Когато сте се научили на практика да оглеждате репички, тогава ще сте усвоили и несъзнаваната част от знанието за отглеждане на репички.

 

Това са репички, да, но как ще усвоите знанието, че светът е наше отражение? Вярвате ли ми, че светът е наше отражение? Ако не сте усвоили несъзнаваното знание за това, няма да ми вярвате. Това знание се получава единствено и практически, когато работите в света. Там в света човек може да се научи да се осъзнава. Е, само ако не иска да медитира месеци в неподвижна поза без храна и вода.

 

Човек се развива и осъзнава най-добре, когато попада в нова, различна и непозната среда. Колкото по-неразбираеми са новите ситуации, толкова по-добре, защото това означава, че сме засегнали много дълбоки места в несъзнаваното, а това предполага възможност за голямо осъзнаване. Един американец преди да стане милионер е живял доста интересен живот и е сменил двадесет и две професии. Бил е всякакъв даже и дървосекач. Сега можем да се запитаме как професията дървосекач спомага духовното развитие. Самите осъзнавания, която тя носи, разширяват съзнанието, а това е духовното развитие. Разширяването на съзнанието води до повече любов, до по-голяма близост с Божественото.

 

Древните философи са смятали, че всяко знание трябва да се приложи практически, иначе от него няма полза. Важни са не духовните знания, а практикуването на духовните знания. Дори такова нещо като медитацията изисква практикуване на медитация, а не познаване на 100 теории и методи за медитиране. Осъзнаването е практика в настоящия момент, а не пожелание или цел.

 

© Божидар Зимников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Aaaaa, ok

    Ами и аз това съм казал, че ако не можеш да се откъснеш от настоящия момент, от настоящата ситуация, ти отиваш заедно с нея в миналото и това не е вече настояще Гъвкавостта е да си винаги в настоящето като не се прилепваш към някой "миг"
  • Божидар, не съм изваждал цитат от контекста, а останалите цитати не противоречат на цитата даден от мен.
    Времето е част от обективната действителност, има нещо наречено ентропия - изгорялата клечка кибрит не може да се запали отново, нито от нея да израсте отново бук, ентропията определя времето и нещото наречено "прагово решение", т.е. решение след вземането на което състоянието никога не може да бъде като предишното. Много хора изпадат в кризи заради ентропията (безвъзвратността), затова и много хора желаят да има само настояще ("о миг поспри, ти си тъй прекрасен"", но природата на света ни е такава, че решенията ни днес предопределят в какво състояние ще сме утре, а вчерашното никога не може да се върне. Времето е по силно от човешките намерения.
  • akonitin, Марк Аврелий, макар и император, е бил философ стоик. Според сотицизма е вярно и това "Верният път е култивиране на съзнанието чрез действие в съгласие с природата и непрестанно упражнение в добродетелност." Това няма как да стане без обръщане на внимание на настоящия момент. Особено съгласието с природата

    Да не забравяме, че той е бил леко непоследователен във вижданията, а е важно и в какъв контекст е написано това, което цитираш.

    Време няма. Времето е човешко субективно възприятие на прехода от еднос състояние в друго.

    Ето и други цитати на Марк Аврелий:
    " Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. .... Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма."

    И виж сега какъв хубави цитати:

    "Умът обаче се занимава само с работите, отнасящи се до настоящето. Бъдещата дейност, както и миналата, са му безразлични в настоящия момент."
    "Стига само да се съсредоточиш в живота, който живееш, тоест в настоящето, ти ще можеш да изживееш оставащото до смъртта време без смут, в добро разположение на духа и настроен доброжелателно към своето божество."
  • "Погледни изминалите столетия и виж дългата поредица от събития довела до настоящия миг, а сега погледни към бъдещето, което се определя от изминалото досега, виж как то се простира от тук до безкрайността на дните на Космоса. Какво е настоящето? Някаква малка и нищожна брънка, свързваща безкрайностите на минало и бъдеще. Виж колко нищожно е настоящето, затова струва ли си да занимаваш разума си с него." Марк Аврелий
  • Прочетох с голям интерес. В този сайт съм публикувала по-голямата част от своя модерен исторически роман "Осъзнаване" - в него процесът на осъзнаване е разгледан от друг ъгъл, но твоето философско есе, в много отношения, ми е изключително полезно, още повече, че е задълбочено и обстойно. Поздравления!
Предложения
: ??:??