Как мога и да мразя, и да обичам?  Как мога вчера да съм те пазила в обятията си, а днес да искам да те заплюя в лицето? И защо затварям всички спомени в кашон и ги качвам на високо да тънат в прах? Дали ще ми мине или наистина заменям любов с презрение? И кога разбираш, че си простил и трябва ли изобщо да прощаваш когато някой те нарани толкова? И да си припомням ли всеки път какво направи когато ми залипсваш или да си спомням с наслада времето, когато се обичахме истински? И нямаше кой да ни спре, кой да ни скара. Бяхме щастливи, бяхме усмихнати, бяхме влюбени, сгушени под  лъчите на горещото лято. Бяхме на кино, бяхме на палатка, бяхме по пътищата, из баровете, пред  телевизора, на Нова Година бяхме под фойерверките и се целунахме. Спомени, затворени в кашон залепен с  тиксо и качени на тавана. Това ще да остане от нас, кашон захвърлен във времето и когато един ден се присетя и го отворя, няма да усетя нищо. 

Надявам се.