И ето, пак на брега мъртъв стоя, а морето изхвърлило тялото ми
в непозната земя.
Сърцето ми търси реалността, а е объркано от ума...
Вятърът лъха косите ми и ме кара да мечтая, кара ме да живея и обичам
себе си...
Обикнах себе си и се съживих, а преди това не съществувах...
Любовтта е тази, която ме съживи и ме накара да продължа.
Приех себе си, живота си, другите, света...
Надписите тук са неполезни, ако не те накарат да се замислиш за себе си.
Всичко тук е само ключ към онова, което само ти можеш да отключиш.
Ключът е в теб, само го потърси.
Търси навътре, а не навън. ...