Книгата - дворец на мечтите

Бъдещето принадлежи на тези, които

 вярват в красотата на мечтите си.

Еленор Рузвелт

    От малки ни учат, че книгите са прозорци към света. От малки ни учат, че по света има много книги и всяка от тях съдържа малка частица надежда. Надежда,  че животът не е толкова лош, че всеки човек е добър, че мечтите могат да се сбъднат.

         Спомням си, как за първи път отворих книжка с вълшебни приказки и зачетох. Тогава аз се пренесох в един нов свят - свят на магьосници и феи, на юначни принцове и красиви двойки. Свят, където хората си помагаха с животните, където доброто винаги надвиваше злото и най-важното не беше златото, а любовта. От този пръв прочит аз започнах да мечтая за този, вълшебен, мой свят. После пораснах и с всяка година книгите ставаха по-големи, по-сериозни. Когато бях на девет години и се мислех за достатъчно възрастна, отворих една енциклопедия за света. Отначало си мислех, че страните ще бъдат грозни, не като моя вълшебен свят. Тогава попаднах случайно на Италия. Започнах да чета, да гледам снимки, но нито информацията, нито текста ми стигаха. Италия беше още по-вълшебна и от първата ми представа за света. Италия - все още ми звучи, толкова магически, все едно са се събрали всички феи и магьосници и са решили да създадат своя страна и да я нарекат така. Тогава си казах, че това е моята нова мечта - да посетя Италия. Но аз не спрях и продължих. Втората страна, на която попаднах, беше Франция. Ах, Франция, сякаш е побрала всички дворци и крале, и принцове, и принцеси. Когато гледах снимки от Париж, имах чувството, че всички хора се покланят един на друг и се усмихват вежливо за поздрав. За мен в този момент Франция беше и остава страна на крале, на красиви дворци и на благородни, вежливи хора. И за миг и Франция, се превърна в моя мечта. С интереса на малко дете като гледа анимационно филмче, така и аз отворих на следващата страница и видях най-мистичното място - Египет. Веднага поисках да отида да посетя старинните пирамиди, да видя местата, където велики фараони са живели и умирали, да усетя въздуха ма мистиката и древността. Лист след лист, страница след страница, аз продължавах, докато не разбрах, че моята мечта не е многобройна, а тя е една - да обиколя света. М Е Ч Т А  - с главни букви, защото обединява всички малки мечти, всички частици надежда, събрани от книгите.

          М Е Ч Т А - пет букви, а съдържа толкова много дефиниции, история, бъдеще. М Е Ч Т А - като се замисля за нея, се сещам и за България, която пет века е мечтала да се освободи или как от малки децата мечтаят за различни професии. М Е Ч Т А - чиста и красива, като интересна книга с бели листи и дебели корици. Като се замисля книгите носят със себе си вълшебство, а изкуството да мечтаеш е магия, а ние живеем в един вълшебен свят, изпълнен с надежда. Но случвало ли се е някога да се събудите от нежното докосване на първите слънчеви лъчи, да излезете навън и да вдишате свежия утринен дъх на цветята, да гледате изгрева с любимия човек и да си кажете: "Все едно съм в Рая." Звучи като завършек на някой любовен роман, който всеки човек търси. Независимо, че е измислено място, ние - хората, го търсим, защото е мечта. А те нямат граници, те са необятни и необходими. Както Аладин е имал неговата вълшебна лампа, така и ние имаме нашите мечти - чисти, красиви, непокътнати от злото и винаги с нас.

Някъде бях прочела, че да мечтаеш означава да живееш и това е така. В стечение на времето, мечтата ми се превърна в моя живот. Винаги, когато съм изпадала в трудни моменти, тя ми е помагала и продължава да ми помага да оцелея, защото чрез мечтите си ние за миг забравяме за суровата действителност и се пренасяме в нашия красив, вълшебен, мечтателен свят. Но има и още един фактор, който поддържа моята цел в живота, а именно - книгите, защото те ми дават надежда, те превръщат моя обикновен свят в приказен дворец.