Дълъг и безкраен във времето е пътят, през който човечеството преминава в своето усъвършенстване и развитие. Както отдавна извървяните стъпки, така и бъдещите  скрити пътеки предизвикват нестихващ интерес и открито любопитство у хората. Човек се стреми да опознае дедите си, защото техният живот е непознат и различен, стреми се да прескочи прага на бъдещето, защото то е част от един нов и неоткрит свят. За съжаление все още полети през времето са невъзможни.

     Единственият начин да разсеем границите между минало, настояще и бъдеще е чрез книгата. Тя ни отваря портите на един духовно усъвършенстван свят, който размива границите между забравено и неизследвано. Книгите връщат читателя години назад в света на писателите им. Те ни даряват с мъдростта на нашите предшественици. Поднасят богат запас от знания на човека и го насърчават да върви с нови сили напред. Книгата е част от световното културно-историческо наследство. Тя съхранява миналото ни и извисява героите, защитавали кръст и правда. Литературата помага да опознаем света около нас. Чрез нея се осъществява пътят към осъзнаването и изграждането на личнастта.

     Често пъти писателите разкриват представите си за бъдещето, до което самите те не могат да доживеят, като се свързват със съвременниците си, хвърляйки мост между минало, настояще и бъдеще. Книжният дар ни кара да се докоснем до духа на автора, приобщава ни към неговите разбирания за живота, към неговите ценности и идеали. Творчеството подтиква читателя към емоционалност. То възражда прекрасни спомени, задушени във времето. Един истински майстор на думите би успял да превърне човешкото лице в грейнало слънце, а сърцето- в кипяща от чувства лава. Книгите творят духовна наслада всекиму и всякога, защото мисълта на писателите е вечна. В световната литература съществуват толкова техни блестящи изрази и крилати фрази, които живеят във времето. Една от тях гласи: „Новото е добре забравено старо”. Мария Антоанета превръща своето заключение в сентенция за кръговрата на живота. В нейните мемоари за пореден път минало и бъдеще се поставят под общ знаменател, а именно книгата ú хвърля мост между тях.

     Книжнината ни връща към първоизворите на духовността, като ни дава стимули да се развиваме и творим. Представяйки пълната си прелест и съвършенство, тя ни подтиква да превръщаме всичко в нежност и красота. Именно тези морални добродетели, на които ни учи писмеността, коват моста между прашнато минало и бъдещето. Те могат да преборят времето и да си проправят път към вечността.

    Книгата е мястото, където трите времеви плана се срещат, създавайки царството на хармонията и красотата.