Кога сравнението преминава границите на допустимото и добива патологичен характер?

Откакто свят светува, човекът винаги е изпитвал необходимост да се сравнява с останалите себеподобни. При някои индивиди този неистов глад е невъобразим – достатъчно е само да отворят социалните мрежи и да започнат съревнованието с хора, които дори не познават или са на различно социално и финансово равнище.

Съвременните разбирания, които социалните мрежи така стремглаво ни обрисуват, са, че зад всеки успешен човек стои материална обезпеченост, без чиято помощ не съществува пълно щастие. Работна позиция, автомобил, социален статус – винаги ще се намери човек, който да те превъзхожда по един или друг начин. Луксът и материализмът продават, и това медиите го знаят най-добре, като се опитват всячески да ни вкарат в заблуждение, че щастието се корени в количествените придобивки, а не в стойностите и нещата с истинска значимост. Това изкривяване на действителността подтиква много хора към погрешно мислене и тълкуване, при което те измерват себестойността си на база на своите притежания, работна позиция или социален статус за сметка на моралните качества. По този начин множество хора попадат в капан, в който вредата върху самочувствието и психиката е подсигурена.

В света на фарса и на фалшивите усмивки най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да останеш верен на себе си. Да си наясно с това къде се намираш и че твоето място в света заслужава уважение и е не по-малко значимо от това на милионера зад екрана.

Самият факт, че милионерът притежава несметно богатство, не го прави по-значим от теб, който с „кръв и пот“ си изкарваш надника. Не вещите изграждат стойността на човека, а добродетелите – чест, достойнство и уважение.

Няма лошо в това да се сравняваш с другите – умерените дози никому не вредят, стига това да е с градивна цел. Проблемът възниква, когато това се превърне в патология и поеме контрол над твоя живот.